Хмел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хмел
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Конопови (Cannabaceae)
род:Хмел (Humulus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Хмел в Общомедия
[ редактиране ]

Хмелът (Humulus) е род тревисти растения с дълго (от 3 до 6 m) ръбесто, покрито с къси извити шипчета стъбло. По вътрешната страна на подобните на шишарка цветове на обикновения хмел се намират етерично-маслени жлези.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Родът хмел включва три вида:

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Растението е широко разпространено в умерения пояс на Евразия и Северна Америка; среща се също така в северните части на Африка (Мароко). В България е разпространен обикновеният хмел – расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Цъфти през месец май – август. Отглежда се като културно растение в районите на Велинград, Самоков, Ихтиман и Трън.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Цветовете на обикновения хмел (след обработка) се използват за производство на бира и за билкова терапия.

Народната медицина препоръчва съцветията на хмела самостоятелно или в комбинация с други билки, при невроза, климактерични оплаквания, гастрити, болезнено уриниране, болезнена менструация, цистити, пясък и камъни в жлъчния мехур, жълтеница, възпаление на простатната жлеза. Билката се прилага външно при отоци и язви.[1]

Възглавничка, напълнена с пресни съцветия от хмел, е добро средство при безсъние.[1]

Японският хмел се използва като декоративно растение.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Aleksander Ożarowski, Antonina Rumińska, Krystyna Suchorska, Zenon Węglarz. „Leksykon roślin leczniczych“. Warszawa, Państwowe Wydawnictwo Rolnicze i Leśne, 1990. ISBN 83-09-01261-6. с. 104 – 105.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]