Хорас Уолпоул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хорас Уолпоул
Horace Walpole
английски писател и общественик

Роден
Починал
Лондон, Англия
Погребан Норфолк, Великобритания

Образование Итън Колидж[1]
Кингс Колидж
Семейство
Баща Робърт Уолпоул
Подпис Horace Walpole signature.svg
Хорас Уолпоул в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Хорас Уолпоул (на английски: Horace Walpole), е четвърти граф на Орфорд, историк, политик и писател. Смятан е за родоначалник на готическата литература с романа „Замъкът Отранто“. Той е син на първия министър-председател на Обединеното кралство, сър Робърт Уолпоул.

Ранен живот 1717 – 1739 г.[редактиране | редактиране на кода]

Уолпоул е роден в Лондон и е най-малкият син на британския министър-председател Робърт Уолпоул и неговата съпруга Катрин. Получава образованието си в Итънския колеж и Кингс Колидж в Кеймбридж.

През 1737 г. майка му почива и според един биограф, обичта към нея била „най-силното чувство, което е изпитвал през целия си живот... и точно тя имала надмощие над съзнателното му битие“. Уолпоул никога не е имал сериозна връзка с противоположния пол, затова според мнозина се е „обрекъл на безбрачие“. Сексуалната му ориентация също била обект на спекулации.

Следвайки политиката на баща си, той е предан поданик на крал Джордж II и кралица Каролина. През младостта си пътува много, придружаван от приятеля си – поета Томас Грей.

Политическа кариера: 1741 – 1768[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през 1741 г., Уолпоул е избран за народен представител от Либералната партия. Това го направило управник на малобройното, „изгнило“ градче Калингтън, област Корнуол. Той се е задържал на този пост в продължение на 13 години, въпреки факта, че никога не е посещавал Калингтън.

Уолпоул влиза в Парламента, малко след като баща му Робърт Уолпоул „слиза от власт“.

През декември 1741 г. опозицията печели първите мажоритарни избори след 20 годишна пауза.

През януари 1742 г. правителството на Уолпоул все ще има затруднения в Парламента, макар че в края на месеца Хорас и други членове на семейството успешно подтикват министър-председателя да подаде оставка след загубата на парламентарните избори.

За философията на Уолпоул може да се каже, че е идентична с тази на съвременника му Едмънд Бърк, който е либерал по въпроси като империализма, робството и борбата на американците за независимост.

На 19 март Хорас Уолпоул произнася реч срещу предложението за създаването на секретен комитет, който да разгледа последните 10 години от управлението на баща му Робърт Уолпоул като премиер на страната.

През следващите 3 години Хорас Уолпоул прекарва голяма част от дните си заедно с баща си в провинциалната му къща в Норфолк.

През 1745 баща му умира, и единственото, което му оставя, са неизплатени дългове.

След като остава без място в парламента през 1757 г., Уолпоул осъзнава ограниченията си, по отношение на политическото си влияние.

Последни години: 1788 – 1797[редактиране | редактиране на кода]

Баща му е провъзгласен за граф на Орфорд през 1742 г., а по-големият брат на Хорас станал втори граф на Орфорд. Неговият син става третият, но след като е остава без наследник, титлата отива директно при Хорас. Той става четвърти и последен граф на Орфорд и отнася титлата със себе си в гроба през 1797 г.

Огромното количество кореспонденция между него и други знатни особи е публикувана в много томове, първият от които е издаден през 1798 г.

Хорас Уоупоул е погребан до баща си Сър Робърт Уолпоул, в църквата Свети Мартин, Норфолк.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1747 г. Уолпоул купува къща извън Лондон, която преустройва в псевдоготическо имение Строубъри хил (Strawberry Hill). В имението си събира еклектична колекция от произведения на изкуството и прави малка частна печатница. Архитектурният каприз на Уолпоул се превръща в туристическа атракция и дава тласък за възраждането на готическия стил в Англия през втората половина на 18 век.

През 1764 г. той анонимно издава готическия си роман „Замъкът Отранто“, твърдейки че е „преведена от оригиналния италиански на Онуфирио Муралто“.

Според Джеймс Уат, предговорът на второто издание е „своеобразен манифест за модерния готически роман“. Той заявява, че неговото произведение е с подзаглавие „Готическа история“, което има за цел да възроди качествата на въображението на съвременната художествена литература.

В предговора и към двете издания присъства момент на игривост, когато синът на Манфред (Принцът на Отранто) е убит от масивен шлем, който е резултат на свръхестествено явление. Този момент обаче, заедно с останалата част от разгръщащия се сюжет, включва смесица от нелепи и възвишени свръхестествени елементи. Най-накрая сюжетът разкрива как семейството на Манфред е опетнено по начин, който служи като модел за последователни готически сюжети.

След 1762 г. Уолпоул публикува своите „Анекдоти за живописта в Англия“, базирани на ръкописните бележки на Джордж Верту.

Автор е и на анекдоти и епиграми, а кореспонденцията и мемоарите му, в които са описани политическата и обществената обстановка по времето на Джордж II, макар и написани пристрастно, съдържат ценни за историците сведения за епохата.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Нехудожествени[редактиране | редактиране на кода]

  • „Някои анекдоти за живописта в Англия“ (1762)
  • „Каталог на Гравьорите“ [1763]
  • „За модерното градинарство“ (1780)
  • „Описание на вилата на г-н Хорас Уолпоул“ (1784)
  • „Исторически съмнения относно живота и царуването на крал Ричард III“
  • „Каталог на кралски и благороднически автори“
  • „Мемоари на последните 10 години на Джордж II“
  • „Мемоари на царуването на Джордж II“
  • Писма

Художествени[редактиране | редактиране на кода]

  • Замъкът Отранто“ (1764)
  • „Мистериозната майка: Една трагедия“ (1768)
  • „Йероглифни разкази“ (1785)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]