Хоризонт (могила)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хоризонт.

Хоризонт
Поглед към правоъгълното гробно място
Поглед към правоъгълното гробно място
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.5011° с. ш. 24.5514° и. д.
Хоризонт
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Мавзолей
Период V-IV век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Хоризонт в Общомедия
Изглед към "Хоризонт" от параклиса Св. Спас

Тракийската могила "Хоризонт" е разположена в подножието на Четиньова могила и е част от тракийския култов център край село Старосел в Средна гора. Могилата носи името на европейската фондация "Stitching Horizon", с чиито средства основно се провеждат разкопките на Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) през 2002 година.

Откритие и датиране[редактиране | редактиране на кода]

Под ръководството на д-р Георги Китов е открита структура с колонада, която проучвателят определя като храм от V-IV в.пр.н.е.[1] Той е изграден във вече готова могила, част от насипа на която е отнета за построяването. След това правоъгълното помещение е затрупано, а отпред е останала видима колонадата от 6 лицеви и по 2 странични колони в ранен дорийски стил. Това е първият такъв храм, открит досега по земите, населявани от траките. Различава се принципно от старогръцките храмове, които са изцяло открити.

В средата на IV в.пр.н.е. храмът се превръща в мавзолей. Могилата е ограбена в древността. От ритуалните дарове, с които е погребан владетелят, при разкопките са открити само 15 пластинки от златната ризница, 12 бронзови върха за стрели, сребърни мъниста.[1] Над храма е построена дървена навесна конструкция, която едва предпазва структурата от климатичните условия, по която вече има структурни изменения.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Храмът открит в Могилата Хоризонт е единственият разкрит засега от епохата на древна Тракия храм с колонада от десет на брой колони. Шест от колоните са разположени отпред и по две се извисяват отстрани, оформяйки правоъгълен блок, който се е издавал пред могилата. Всяка колона е положена върху база и има по два барабана и капител в ранен дорийски стил. Пространството между лицевите и страничните колони наподобява напречен коридор, но всъщност е играело ролята на широко преддверие, в което се е влизало чрез три стъпала и вход между централните колони. От него през по-малко преддверие се стига до т.нар. централната камера.

Доц.Георги Китов разграничава няколко строителни периода в използването на могилата и храма, благодарение на наблюденията за връзките между отделните архитектурни елементи. Най-напред е натрупан и оформен насипът, в който допълнително е изградена централната камера. Тя веднага е била засипана и видимо е останало малкото преддверие. По-късно е издигната колонадата и са направени преустройства за укрепване на храма с допълнителни зидове. Впоследствие в храма е погребан висш представител на тракийската аристокрация или дори цар. Впоследствие по неизвестни засега причини гробът е осквернен, а даровете - разграбени. Все пак археолозите от експедиция ТЕМП откриват останали пръснати предмети, които дават ясна представа за ранга на погребания - намерени са дванадесет бронзови върха на стрели, които го определят като войн; много сребърни мъниста показват, че дрехите му са били обшити със сребро; открити са и петнадесет на брой пластинки с квадратна форма и отвори за пришиване, изработени от чисто злато, които имат изключителна стойност. Златните пластинки са били са част от ризница, вероятно кожена.[2]

Доц.Иван Христов изказва съмнение относно това погребението да е било извършено след цялостното обновление на храма с колони. Според него, ако изобщо е било извършено погребение, то вероятно е станало в една първоначална гробна централна камера, която и днес се забелязва отчетливо. Изграждането на колонадата е станала впоследствие, когато от обикновено гробно съоръжение обектът е започнал да изпълнява функциите на храм.[3]

Могила "Хоризонт" е елемент от Тракийски култов център "Старосел". В съседната могила също е имало храм, върху основите на който е изграден параклисът "Свети Спас". Наоколо е имало манастирски комплекс, унищожен през 1940-те години. С това се регистрира една показателна и рядко срещана приемственост в почитането на местността като свещено от тракийско време, през римската епоха, Средновековието и Възраждането, до наши дни.

Архитектурен план на съоръжението[редактиране | редактиране на кода]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Според археолозите доц.Иван Христов и доц.Георги Китов районът около Старосел с много голяма сигурност е представлявал огромен религиозен комплекс в древността. Христов поддържа хипотезата, че подмогилният храм при Маньов дол, заедно с останалите описани частично проучени археологически обекти при Четиньова могила, Рошавата могила, Маньов дол, Елешнишка могила (Недкова могила), античният храм Вълчия зъб повтарят очертанията на съзвездието Голямата мечка. В древността към светилищата и храмовете край Старосел са се стичали хиляди поклонници, които са извървявали т.нар. "свещен път", маркиран чрез храмовете по линията, по която са подредени звездите в Голямата мечка.

При проучванията на Четиньова могила археолозите са стигнали до сърцето на самия храм, нещо, което досега не е правено в България. Екипът на д-р Иван Христов открива кладата, в която са жертвопринасяли за богинята Хестия, покровителка на домашното огнище. Христов предполага, че тя е била почитана като закрилница на одриската владетелска династия, която храмът е обслужвал. Датировката на фрагменти от находки в кладата извършена в лаборатория в Хайделберг, Германия, доказва времето, през което тази клада е ползвана - 342-341 г.пр.Хр.. Откривайки царската резиденция на връх Кози грамади, само на 20 km от Маньов дол, д-р Иван Христов предполага, че тези обекти са свързани с одриския владетел Амадок II.[4][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • "Thracian cult center near Starosel", Georgi Kitov, Slavena 2003
  • "Староселският култов комплекс. Предания и легенди", Ненко Берберов, Пловдив, 2002
  • "Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V – средата на ІV в.пр.Хр." Иван Христов, София, 2010

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Китов, Г. и Димитрова, Д. 2003. Тракийски култов център Старосел. Археологически открития и разкопки за 2002 г. с.52–3.
  2. Китов, Г. и Димитрова, Д. 2003. Тракийски култов център Старосел. Археологически открития и разкопки за 2002 г.
  3. Ив. Христов. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметни- ци в северозападната периферия на одриското царство края на V – средата на ІV в. пр. Хр. София, 2010
  4. Ив. Христов. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметни- ци в северозападната периферия на одриското царство края на V – средата на ІV в. пр. Хр. София, 2010
  5. г. Китов. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]