Хорст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хорстът е в центъра, заобиколен от грабени.

Хорст е понятие от физическата география и в геологията и представлява издигнат земен масив между два разлома или грабени. Хорстовете се образуват при изтегляне (екстензия) на земната кора. Издигнатият масив е част от кората, която остава стационарна или бива повдигната от обграждащите я земни маси, които се понижават в ниво.

Планината Беласица в България представлява типичен линеен хорст. Вогезите в бившата френска провинция Лотарингия и Шварцвалд в Германия са представители на хорстове. Терминът хорст се отнася и към сравнително стабилните стационарни равнини в Русия, Арабия и Индия, както и в централна Южна Африка, където континенталните плочи са сравнително стабилни с хоризонтално напластяване, за разлика от антиклиналните и геосинклиналните образувания в евразийските планински вериги.

Хорстове и въглеводороди[редактиране | edit source]

В много рифтови басейни по света огромното количество петролни залежи се намира в естествени капани образувани покрай хорстове. Така например в Либийския петролен басейн, голяма част от залежите, оценявани на милиарди барели, са свързани с масивните хорстови блокове Zelten Platform и Dahra Platform и някои по-малки хорстове: Gialo High и седловината Bu-Attifel.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Horst (geology)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.