Хортар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хортар (на латински: Hortharius, на немски: Hortar, † 364) е крал на алеманите през 4 век.

Римският историк Амиан Марцелин пише: След победоносна битка против римския генерал Барбацион през 357 г. при Рауракум (днес Кайзераугст), алеманските крале Хортар, Суомар, Ур, Урсицин и Вестралп под ръководството на Кнодомар и Агенарих събират войските си и започват през есента 357 г. битката при Аргенторатум против римския командир Север (magister equitum). След загубената битка Хортар запазва живота си и земята си, което му се дава при условие, че ще дава коли и дървен материал.

През 358 г. цезар (под-император) Юлиан (който 361 г. става римски император) сключва с Хортар мирен договор. Валентиниан I, последникът на Юлиан като римски император, след 25 февруари 364 г. Хортар е обвинен, че изпраща писма против държавата до другите алемански князе, което под измъчване признава. Хортар е осъден на смърт през 364 г. чрез изгаряне.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Амиан Марцелин, Res gestae, 16,11,14–15; 16,12,4,6.; XVIII, 3, 6.
  • Dieter Geuenich: Hortar. Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 2. Auflage. Band 15, Walter de Gruyter, Berlin/New York 2000, ISBN 3-11-016649-6, S. 131. (online)