Направо към съдържанието

Хорхе Семпрун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хорхе Семпрун
Jorge Semprún
Хорхе Семпрун, 2009 г.
Хорхе Семпрун, 2009 г.
ПсевдонимФедерико Санчес
Роден10 декември 1923 г.
Починал7 юни 2011 г. (87 г.)
Професияписател, сценарист, политик
Националност Испания
Активен период1963 – 2011
Жанрдрама, исторически роман, мемоари, биография
Известни творби„Голямото пътуване“
Награди„Планета“, „Едгар“, „Фемина“, „Овидий“,
Повлиян от
Политика
ПартияКомунистическа партия на Испания (1942 – 1964)
СъпругаЛоле Белон
(1949 – 1958)
Колет Льолуп
(1958 – 2007)
Деца6
Уебсайт
Хорхе Семпрун в Общомедия

Хорхе Семпрун (на испански: Jorge Semprún) е испански политик, сценарист, драматург и писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман, мемоари и документалистика.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Хорхе Семпрун Маура е роден на 10 декември 1923 г. в Мадрид, Испания.[1][2][3] Майка му е най-малката дъщеря на Антонио Маура (1853 – 1925), който няколко пъти е министър-председател на Испания по времето на Алфонсо XIII, а баща му Хосе Семпрун е либерален политик, който е дипломат на Република Испания по време на Испанската гражданска война. Майка му умира, когато Хорхе е осемгодишен.[4] Има брат, Карлос Семпрун, който също е писател.

След военното въстание, водено от генерал Франко през юли 1936 г., семейство Семпрун се премества във Франция, а след това в Хага, където баща му е дипломат, представляващ Република Испания в Нидерландия. След като Нидерландия официално признава правителството на Франко в началото на 1939 г., семейството се завръща във Франция като бежанци.[1] Хорхе Семпрун учи в Лицея „Анри IV“, а после следва философия и литература в Сорбоната.[2][3][5]

По време на нацистката окупация на Франция се включва в чуждестранното крило на Френската Съпротива (Франкоси и партизани).[2][4] След като се присъединява към Испанската комунистическа партия през 1942 г. във Франция, преминава към комунистическата въоръжена съпротива.[2] През 1943 г. е арестуван от Гестапо и депортиран в концентрационния лагер „Бухенвалд“ заради дейността си до освобождението си 11 април 1945 г.[1][5] Тази част от живота си описва в две от книгите си – „Голямото пътуване“, за пътуването до „Бухенвалд“, и „Каква прекрасна неделя!“, за преживяванията си в лагера след освобождението.[1]

През 1945 г. се завръща във Франция и става активен член на Комунистическата партия на Испания (в изгнание).[3] Работи като преводач за ЮНЕСКО през 50-те.[2][5] В периода 1953 – 1962 г. е важен организатор на тайните дейности на партията в Испания срещу диктатурата на Франко, използвайки псевдонима Федерико Санчес.[1][2][4] Влиза в изпълнителния комитет на партията през 1956 г. През 1964 г. е изключен от партията поради „различия относно партийната линия“ (критики към СССР) и оттогава нататък се концентрира върху писателската си кариера.[1][3]

Първият му роман „Голямото пътуване“ е издаден през 1963 г.[1] В него разказва за депортирането, пътуването с влак и затварянето си в концентрационния лагер „Бухенвалд“, правейки ретроспекции към преживяванията си във Френската съпротива и в живота в лагера. Романът печели две литературни награди – наградата „Форментор“ и Литературната награда на Съпротивата.[3]

През 1977 г. е издадена книгата му „Автобиография на Федерико Санчес“.[1] Автобиографичната история разказва за живота му като член на централния комитет на Испанската комунистическа партия и за тайните му дейности в Испания в периода 1953 – 1964 г. Книгата е суров поглед върху комунистическите организации по време на Студената война и представя много критичен портрет на водещи фигури на партията като Сантяго Карийо и Долорес Ибарури. Книгата получава престижната награда „Планета“.

След смъртта на Франко, през 1988 г. е назначен за министър на културата във второто правителство на Фелипе Гонсалес,[4] въпреки че не е нито избран депутат, нито член на Социалистическата партия.[1][2] Той подава оставка от поста три години по-късно, след като публикува статия, открито критикуваща вицепрезидента Алфонсо Гера и брат му Хуан Гера.[5]

Той е сценарист на два последователни филма на гръцкия режисьор Коста Гаврас, разглеждащи темата за преследването от страна на правителствата, Z (1969) и „Изповедта“ (1970).[1] За работата си по Z е номиниран за наградата „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий и получава наградата „Едгар“.[2] През 1984 г. е член на журито на филмовия фестивал в Кан. Пишейки предимно на френски език, през 1996 г. става първият нефренски автор, избран в Академия Гонкур, която присъжда годишна награда за литература „Гонкур“, написана на френски език.[1][3]

През 1997 г. за обществената си дейност в подкрепа на Израел получава наградата „Йерусалим“.[2] През 1994 г. е удостоен с наградата за мир на Германската асоциация на издателите и книгоразпространителите, през 1995 г. с Наградата на град Ваймар, през 2003 г. с медала „Гьоте“, през 2002 г. е удостоен с първата румънска награда „Овидий“ като признание за цялото му творчество, фокусирано върху „толерантността и свободата на словото“, а през 2007 г. е удостоен с почетен докторат от Университета в Потсдам.[3][5]

Семпрун се жени за актрисата Лоле Белон през 1949 г. Синът им, Хайме Семпрун (1947 – 2010), също е писател. През 1958 г. се жени за френската филмова редакторка Колет Льолуп. Двамата имат пет деца.

Хорхе Семпрун умира на 7 юни 2011 г. в Париж, Франция.[1][3][4][6]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Grand voyage (1963) – автобиографичен роман[1][2][3]
    Голямото пътуване: [Към концлагера Бухенвалд : Спомени], изд.: „Народна култура“, София (1966), прев. Елена Станишева, Борис Станишев
  • Évanouissement (1967)
  • Deuxième mort de Ramón Mercader (1969) – за Рамон Меркадер, награда „Фемина“[3]
  • Repérages (1974) – със снимки от Ален Рене
  • Autobiografía de Federico Sánchez (1977) – автобиографичен роман, награда „Планета“
  • Desvanecimiento (1979) – новела
  • Quel beau dimanche! (1980) – автобиографичен роман
  • Algarabie (1981) – роман
  • Montand, la vie continue (1983)
  • Montagne blanche (1986) – роман
  • Netchaïev est de retour (1987) – роман
  • Le Retour de Carola Neher (1998) – пиеса
  • Pensar en Europa (2006) – есета
  • Une Tombe au Creux des Nuages (2010) – есета за Европа
  • Moi, Eléanor, Fille de Karl Marx, Juive (2014) – пиеса
  • Teatro completo (2021) – пиеса

Екранизации и сценарии

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1966 Objectif 500 millions, от Пиер Шондоерфер[2]
  • 1966 The war is over, от Ален Рене[5]
  • 1969 Z, от Костас Гаврас – награда „Едгар“
  • 1970 The confession, от Костас Гаврас
  • 1972 The Assassination by Ив Боасе
  • 1974 The two memoirs – сценарий и режисура
  • 1974 Stavisky, от Ален Рене
  • 1975 Special Section, от Костас Гаврас
  • 1976 A Woman at Her Window, от Пиер Грание-Дефер
  • 1978 Roads to the South, от Джоузеф Лоузи
  • 1983 The Disasters of War, от Марио Камю
  • 1986 The Paths of Saturn, от Уго Сантяго
  • 1991 Netchaiev Has Returned, от Жак Дере
  • 1995 The Dreyfus Affair, от Ив Боасе
  • 1997 K, от Александър Аркади

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jorge Semprún в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хорхе_Семпрун&oldid=12858047“.