Хосе Калдерон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хосе Калдерон
Jose Calderon
Jose Calderon (34293586395).jpg
Персонална информация
РоденХосе Мануел Калдерон Борайо
28 септември 1981 г. (40 г.)
Ръст191 cm
Тегло91 kg
Постпойнт гард
Кариера
Професионални отбори
1998 – 1999
1999 – 2001
2001 – 2002
2002 – 2005
2005 – 2013
2013
2013 – 2014
2014 – 2016
2016 – 2017
2017
2017 – 2018
2018 – 2019
Flag of Spain.svg Дипукасион Форал Алава
Flag of Spain.svg Лусентрум Аликанте
Flag of Spain.svg Фуенлабрада
Flag of Spain.svg ТАУ Керамика
Flag of the United States.svg Торонто Раптърс
Flag of the United States.svg Детройт Пистънс
Flag of the United States.svg Далас Маверикс
Flag of the United States.svg Ню Йорк Никс
Flag of the United States.svg ЛА Лейкърс
Flag of the United States.svg Атланта Хоукс
Flag of the United States.svg Кливланд Кавалиърс
Flag of the United States.svg Детройт Пистънс
Национален отбор
2002 – 2016  Испания
Хосе Калдерон в Общомедия

Хосе Мануел Калдерон (на испански: José Calderón) е бивш испански баскетболист, играл като гард. Най-известен с изявите си за Торонто Раптърс в НБА, като дълго време е рекордьор по асистенции за отбора. В състава на испанския национален отбор е световен шампион през 2006 г.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

В игра срещу Орландо Меджик, 2009 г.

Започва кариерата си в тима на Дипукасион Форал Алава, в Испания също преминава през Лусентрум Аликанте, Фуенлабрада и ТАУ Керамика. През 2004 г. печели Купата на Краля, а през 2005 г. попада в идеалната петица на първенството.

На 3 август 2005 г. подписва с Торонто Раптърс. През първия си сезон в НБА се нарежда на трето място по асистенции сред новобранците с 4.5 средно на мач, но изпитва проблеми със стрелбата, като записва едва 5.5 точки средно за 64 изиграни срещи. През сезон 2006/07 продължава да е резерва на Ти Джей Форд, но показателите му се подобряват и испанецът помага на „динозаврите“ да достигнат до плейофите, където отпадат от Ню Джърси Нетс в първия рунд. Следващият сезон е още по-удачен за Калдерон, като поради травма на Форд испанецът започва като титуляр в 56 мача от сезона и увеличава показателите си до 11.2 точки и 8.3 асистенции.

През юли 2008 г. преподписва с Рапторс и след напускането на Форд става титуляр на позицията пойнт гард. На 29 март 2009 г. в мач срещу Чикаго Булс изравнява клубния рекорд по асистенции с 1 мач с 19. През сезона поставя рекрод на НБА за най-голяма точност от фалове през сезона с 98% точни изстрела, като също води в Източната конференция по асистенции на мач с 8.9.[1] Въпреки това Торонто не успява да попадне в плейофите. На 12 февруари 2012 г. отбелязва рекордните в кариерата си 30 точки при загубата с 92:94 от Лос Анджелис Лейкърс.[2]

На 30 януари 2013 г. е обменен в Детройт Пистънс. Завършва сезона като най-ефективният играч от тройката през сезона, но през лятото на 2013 г. подписва с Далас Маверикс. Калдерон играе в плейофите за първи път от 2008 г., но Далас отпада от Сан Антонио Спърс още в първия кръг.

През 2014 г. е обменен в Ню Йорк Никс. Контузии обаче му попречват да е в най-добрата си форма в Никс. Следват по половин сезон в Лос Анджелис Лейкърс и Атланта Хоукс. През сезон 2017/18 е част от Кливланд Кавалиърс, но записва едва по 16 минути средно на мач и 4.5 точки. „Кавалерите“ достигат финала на НБА, но губят от Голдън Стейт Уориърс. През сезон 2018/19 отново играе за Детройт Пистънс, където и приключва кариерата си.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Калдерон е неизменна част от младежките формации на Испания до 18 и до 20 г. Първият голям турнир, на който участва като част от мъжкия тим, е Световното първенство през 2002 г., на което „Ла Фурия“ завършва на пето място. На следващата година завършва на второ място на Евробаскет. Калдерон е капитан на тима на Олимпиадата в Атина. През 2006 г. е в основата на спечелването на световната титла като на финала Испания печели срещу Гърция. Година по-късно Испания отново завършва втора на шампионата на Европа, а през 2011 г. Калдерон най-после печели континенталната титла с националния отбор. Освен това има сребърни медали от олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и в Лондон през 2012 г., както и бронз в Рио де Жанейро през 2016 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

  • Купа на Краля – 2004

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

  • Световен шампион – 2006
  • Европейски шампион – 2011

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • В идеалния отбор на Лига АКБ – 2004/05
  • Рекордьор на НБА по процент вкарани наказателни удари – 98% (сезон 2008/09)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]