Хосе Рикелме Баго
| Хосе Рикелме Баго | |
| испански генерал | |
 | |
| Звание | генерал-лейтенант |
|---|---|
| Служи на |  Кралство Испания Втора испанска република |
| Род войски | Испанска републиканска армия |
| Битки/войни | Рифска война Гражданска война в Испания |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Хосе Рикелме Баго в Общомедия | |
Хосе Рикелме Лопес Баго (на испански: José Riquelme y López Bago) е испански генерал, известен с участието си във Втората мароканска война и Гражданската война в Испания. Той се противопоставя на диктатурата на генерал Мигел Примо де Ривера.
През 1987 г. е почетен посмъртно от крал Хуан Карлос, който му възстановява званието генерал-лейтенант.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Рикелме прекарва по-голямата част от военната си кариера в Африка, по време на Рифската война. През 1921 г. е полковник и началник на местната полиция. След битката при Аннуал участва в конфронтация с генерал Хосе Санхурхо за Експедиенте Пикасо. През 1924 г. участва в битката за Тетуан.
През 1929 г. е член на военния съд, който съди Хосе Санчес Гера за артилерийския бунт в Сиудад Реал. Оправдаването на консервативния политик кара Рикелме да бъде пренебрегнат за по-нататъшни назначения.
Министърът на войната Алехандро Леру представя указ от 15 февруари 1935 г. за подпис на президента на републиката, назначавайки Рикелме за началник на Втори органичен отдел, базиран в град Севиля.[2]
Служи като главнокомандващ на Първи военен регион от първите дни на въстанието на генерал Франсиско Франко и в края на войната заема поста генерален командир на вътрешната зона на източния регион (Каталония).
Като генерал от пехотната бригада остава верен на републиканското правителство от първите дни на Гражданската война в Испания. Рикелме командва силите, които атакуват Толедо и по-късно участват в битката при Гуадарама. Въпреки това, в началото на септември неговите сили претърпяват тежки поражения в Оропеса и Талавера де ла Рейна. Уволнен през 1938 г. се връща на служба като военен командир на Барселона.
Изгнание и смърт[редактиране | редактиране на кода]
От 1939 г. след падането на Каталония, Рикелме е заточен във Франция до смъртта си в Париж през 1972 г.[3] Тленните му останки са погребани в гробището Пер Лашез, Париж.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Manuela Ruiz Juan, viuda de José Riquelme // El País, 30 September 1988. Посетен на 18 December 2012.
- ↑ Anoche fue firmada la combinación de altos mandos militares. (Last night the combination of high military orders was signed) // ABC-Madrid, 15 February 1935. Посетен на 18 December 2012.
- ↑ Tarjeta necrológica de José Riquelme // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 2023-02-09.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата José Riquelme y López Bago в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |