Хотница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хотница
Общи данни
Население 357 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,341 km²
Надм. височина 155 m
Пощ. код 5058
Тел. код 06128
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 77356
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Хотница в Общомедия

Хотница е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. Там е намерено съкровище от халколитната епоха.

История[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Хотница представлява археологически феномен – открити са 49 селища, обитавани в различни периоди от ранния неолит през античността до късното средновековие. Документирани са 29 селища от неолита, няколко от античността и късното средновековие, както и многослойна селищна могила, формирана от обитаването на това място в продължение на хилядолетия. Находките изясняват, че раннонеолитните жилища, полувкопани в земята, след опустошително наводнение от река Бохот са били заменени с издигнати над терена постройки от колове с оплетени пръти, обмазани с глина. Има следи от укрепителна система – ров и ограда от побити колове, подсилени с камъни.

Обитаването на селището е прекратено през IV хил. пр. н. е. Следите от опожаряване на постройките и овъглените костни останки дават ясна представа за съдбата на общността. Може да се твърди, че въоръжените нашествия на номадски племена от север, означавани днес като прототракийски, са причина за гибелта на постоянните обитатели на селищната могила. Материални находки от заселници на по-примитивно културно равнище потвърждават тази теория. Следва 800-годишен период на развитие на преходна култура, характеризираща конвергенцията на предходното население с новите заселници. Именно тя дава начало на високоразвитата тракийска цивилизация.

Енеолит[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите находки, изследвани в процеса на системното проучване на обектите около Хотница, датират разцвета на местната култура към енеолита (V-IV хил. пр. н. е.). Доказана е принадлежността им към най-ранната цивилизация в Европа. Населението, което ги е създало, е водело уседнал начин на живот, с основен поминък земеделие и скотовъдство, допълван с лов и събирателство на плодове. В намиращото се в близост праисторическо селище от късно-енеолитната епоха от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици - ням лебед (Cygnus olor), тетрев (Tetrao tetrix), брадат лешояд (Gypaetus barbatus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), голяма дропла (Otis tarda), гривяк (Columba palumbus), сврака (Pica pica) и домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica). Останките от домашна кокошка доказват наличието на напреднало птицевъдство през енеолита в нашите земи. [1]

Изработката на откритата керамика с графитна орнаментация и предметите с битово предназначение са типични за високоразвитата цивилизация по нашите земи в този период и имат сходство с находките от халколитния Варненски некропол. Има и уникални образци, като малки съдове с дръжки, тип "аскус", известен на археологията от период 700-800 години по-късно. Предполага се, че са служили за съхраняване на лечебни вещества. Високото качество на изпълнение, уеднаквените форми, повтаряемите детайли и характерните елементи и материали за украса, присъщи на тази култура, доказват обособяването на прослойка с професионални занаятчийски умения, както и обществено разслояване по имотен и властови признак. За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка, както и останки от вертикален тъкачен стан — рядка находка от тази епоха. Отделни образци доказват продължителни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав.Нивото на познания също е забележително — открити са доказателства за успешни черепни операции.

Уникална находка представлява мраморната статуетка на богинята-майка с отвор в средата, доказателство за упражняването на култа към плодородието.

Специално внимание заслужава известното златно съкровище от Хотница, състоящо се от 44 елемента с тегло 310 грама. Накитите, изработени от 24-каратово природно злато, съдържат огърлица, гривна, спирали и пластини. Изработени са чрез изтегляне — техника, характерна за най-старото обработено злато в Европа от културата "Варна". Една от пластините, обаче, предхожда по древност всички известни находки досега, като се съди по изработката чрез изчукване.

Античен период[редактиране | редактиране на кода]

От античния период в землището на Хотница са открити 2 римски пещи, център за производство на керамика и каменоломня.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В близост се намира и средновековно селище, обитавано от 12-ти до 14-ти век.[2]

Кредитна кооперация „Съгласие“ е създадена през 1906,през 1947-ма година кооперацията е преобразувана на потребителска.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

  • Православен храм"Света Мъченица Ирина"

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Народно читалище „Светлина“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водопадът край село Хотница

Най-красивата местност край село Хотница е Водопадът. Преди около година беше направена екопътека, която позволява на гражданите да се насладят изцяло на водопада.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Най почитаният празник е Бабинден /21 януари/.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Родени в Хотница
  • Асен Попов (23 януари 1886-1971), пилот, изучава авиационно дело в Женева. Участва в Първата световна война като наблюдател. Автор на много трудове посветени на авиацията, сред които е най-значим е книгата "История на авиацията".
  • Лазар Парашкеванов (1890-1977), архитект, изучава архитектура в Прага. Проектирал Софийската народна опера, стадион "Герена", първите жилищни кооперации в София и други.
  • Мария Антонова Антонова (Тодорова) (2 февруари 1930 – 29 юли 1992), учителка, съпруга и помощничка на създателя и директора на първото и най-голямо в страната Логопедично училище (1962-2002) [1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В последно време се наблюдава голям интерес на английски граждани към закупуването на имоти в селото. Възможно е скоро "пришълците" да са повече от коренното население. Хубавото обаче е, че има разбирателство между двете нации, и вече зародени приятелства.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Boev, Z. 2009. Avian remains from the Late Chalcolithic settlement near Hotnitsa Village (Veliko Tarnovo Region, CN Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 61(1): 49-54.
  2. „Най-древната цивилизация“ – документален филм с автор Момчил Йончев и консултанти ст. н. с. Вълка Илчева, провеждала археологически проучвания на землището 12 години и д-р Петър Станев

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]