Хотово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хотово
Общи данни
Население 106 души[1] (15 юни 2020 г.)
10,1 души/km²
Землище 8796 km²
Надм. височина 196 m
Пощ. код 2821
Тел. код 07435
МПС код Е
ЕКАТТЕ 77361
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)

Хо̀тово (понякога Отово) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Надморската височина е около 150 – 200 метра. Климатът в този район се отличава с високи температури. В този регион са измерени температурни рекорди в страната. Село Хотово се намира на около 9 километра от град Сандански и на 6 километра от град Мелник.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Хотово е неголямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хотово (Hotovo) е посочено като село с 48 домакинства със 170 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Хотово. Това село се намира до Мелничката река, от десния ѝ бряг. Сградено е в едно долище. Далеч е от Мелник 2 часа на ЮЗ. Поминъкът на жителите същият, както в Батък. Гръцка църква „Св. Никола“. В селото има още развалини от три други стари църкви. Няма училище; преди 3 години имало гръцко. От Хотово, както и от околните села много момчета следуват в гръцкото Мелничко училище; за да се прехранват слугуват у гърците. 45 къщи, само българе.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 270 жители, всички българи-християни.[4]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Хотово (Hotovo) се състои от 360 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 23 ученика.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Хотово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Минерална баня. Има няколко минерални извора. В селото е изградена и минерална пералня.
  • Според метеорологичната статистика района в село Хотово е район с най-много слънчеви дни в годината в България. Това обуславя и поминъка на жителите на селото – в района на село Хотово са изградени хиляди декари с лозови масиви, където се отглеждат предимно лози от прочутия сорт широка мелнишка лоза както и сорта „Мелник 55“. Тези два сорта лози се нуждаят от много слънце и топлина, каквито има в изобилие в този регион и не се отглежда в никои други региони в страната.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 14 октомври в селото се провежда събор от живущите в селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георги Константинов
Родени в Хотово
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Иванов Солунов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански, 2 рота на 14 воденска дружина[7]
  • Солун Андонов Солунов /1913 – 2006/, участник в боевете в „Дравската епопея“ през втората световна война в състава на 16-а пехотна Беломорска дивизия.
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Цветков (1918 – 2018), български дипломат[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Константинов (1875 – 1969), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Парапанов, носител на орден За храброст IV степен[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Янев Пецурков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Коло Хотовски (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Роза Цветкова (1931 – 2016), българска народна певица
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Константинов (1873 – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Георгиев Стойков (1918 – ?), член на РМС от 1938 г., на БКП от 1942 г., в 1944 г. става партизанин в отряд „Яне Сандански“, след Деветосептемврийския преврат е офицер от БНА[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Костадинов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 274.
  8. Дипломатите не излизат в пенсия
  9. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 570.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 757.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 506.
  13. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 398. Посетен на 5 септември 2015.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
     Портал „Македония“         Портал „Македония