Хотово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хотово
Общи данни
Население 93 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,796 km²
Надм. височина 196 m
Пощ. код 2821
Тел. код 07435
МПС код Е
ЕКАТТЕ 77361
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

Хо̀тово (понякога Отово) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Надморската височина е около 150 - 200 метра. Климатът в този район се отличава с високи температури. В този регион са измерени температурни рекорди в страната. Село Хотово се намира на около 9 километра от град Сандански и на 6 километра от град Мелник.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 19 век Хотово е неголямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хотово (Hotovo) е посочено като село с 48 домакинства със 170 жители българи.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Хотово. Това село се намира до Мелничката река, от десния ѝ бряг. Сградено е в едно долище. Далеч е от Мелник 2 часа на ЮЗ. Поминъкът на жителите същият, както в Батък. Гръцка църква „Св. Никола“. В селото има още развалини от три други стари църкви. Няма училище; преди 3 години имало гръцко. От Хотово, както и от околните села много момчета следуват в гръцкото Мелничко училище; за да се прехранват слугуват у гърците. 45 къщи, само българе.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 270 жители, всички българи християни.[3]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Хотово (Hotovo) се състои от 360 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 23 ученика.[4]

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Хотово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Минерална баня. Има няколко минерални извора. В селото е изградена и минерална пералня.
  • Според метеорологичната статистика района в село Хотово е район с най-много слънчеви дни в годината в България. Това обуславя и поминъка на жителите на селото - в района на село Хотово са изградени хиляди декари с лозови масиви, където се отглеждат предимно лози от прочутия сорт широка мелнишка лоза както и сорта "Мелник 55". Тези два сорта лози се нуждаят от много слънце и топлина, каквито има в изобилие в този регион и не се отглежда в никои други региони в страната.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 14 октомври в селото се провежда събор от живущите в селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георги Константинов
Родени в Хотово
  • България Андон Иванов Солунов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански, 2 рота на 14 воденска дружина[6]
  • Солун Андонов Солунов /1913 - 2006/, участник в боевете в "Дравската епопея" през втората световна война в състава на 16-та пехотна Беломорска дивизия. лд 6г лвн енлг а ликт
  • България Борис Цветков (1918 - ), български дипломат[7]
  • България Георги Константинов (1875-1969), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Георги Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[8]
  • България Георги Христов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Парапанов, носител на орден За храброст IV степен[8]
  • България Коле Янев Пецурков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[9]
  • България Коло Хотовски (1881 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[10]
  • България Константин Николов (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[11]
  • България Роза Цветкова (1931-2016), българска народна певица
  • България Стефан Константинов (1873 - 1913), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Стойчо Георгиев Стойков (1918 - ?), член на РМС от 1938 г., на БКП от 1942 г., в 1944 г. става партизанин в отряд „Яне Сандански“, след Деветосептемврийския преврат е офицер от БНА[12]
  • България Стоян Костадинов (1885 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.140-141.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.190
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 274.
  7. Дипломатите не излизат в пенсия
  8. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 764.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 570.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 757.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 506.
  12. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 398. Посетен на 2015-09-05.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 367.
     Портал „Македония“         Портал „Македония