Хоук (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хоук
HMS Hawke.jpg
Бронепалубен крайцер „Хоук“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителница в Чатъм, Великобритания
Живот
Заложен 17 юни 1889 г.
Спуснат на вода 11 март 1891 г.
Влиза в строй 16 май 1893 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 14 октомври 1914 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 118,11 m
Ширина 18,29 m
Газене 7,24 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 4 двойни котли, 2 винта, 10 000 к.с. (при естествена тяга), 12 550 к.с. (при усилена тяга)
Скорост 18 възела
(33,3 km/h)
при форсирани машини:
20 възела
(37 km/h)[1]
Водоизместимост 7770 t (стандартна)
7 990 t (пълна)
Броня щитове оръдия: 76 mm
каземати: 152 mm
на палубата: 76 mm (по скосовете: 127 mm)
на бойната рубка: 305 mm
Екипаж 544 души,
Далечина на
плаване
10 000 мили при 10 възела
Въоръжение
Артилерия 2×234 mm
10×152 mm
12×57 mm
Торпеда 4×457 mm торпедни апарата
Хоук в Общомедия

Хоук (на английски: HMS Hawke) e бронепалубен крайцер от 1-ви ранг, на Британския Кралски флот, кораб от проекта „Едгар“, шестия кораб на серията, който става известен най-вече с инцидента си с лайнера „Олимпик“.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1897 – 1898 г., под командването на сър Ричард Пур, участва в операцията по създаването на Критската държава. Транспортира гръцки войски от залива Плантания обратно в Гърция.

Сблъсъка с „Олимпик“[редактиране | редактиране на кода]

На 20 септември 1911 г., под командването на Виктор Блант, в залива Солент се сблъскват „Хоук“ и лайнера на компанията White Star Line „Олимпик“. Крайцера е със силно повреден нос. Последвалото съдебно дело завършва с присъда за вина на пътническия кораб.

Причина за сблъсъка е „засмукване (притегляне) на корабите“ – хидродинамично притегляне между плавателни съдове, които вървят по паралелни курсове. Основна причина за засмукването е специфичното разпределение на зони с повишено и понижено налягане на водата около корпуса на самоходен моторен съд. Описание на засмукването влиза във всички съвременни учебници по корабоплаване, но в началото на 20 век явлението е неизучено.

Засмукването действа по-силно на съда с по-малка водоизместимост и води до рязко влошаване на управляемостта му, поради тази причина в съвременните учебници по корабоплаване се изисква от по-малкия съд, при изпреварване, да извършва маневрата на максимална отдалеченост и при минимална възможна скорост.

По този начин, от гледната точка на съвременното корабоплаване, виновник за сблъсъка е „Хоук“, който изпълнява изпреварване в опасна близост на съд с по-голяма дължина и водоизместимост.

Известния съветски популяризатор на физиката Яков Перелман описва този сблъсък в една от неговите книги, обяснявайки го с чисто физичен ефект – ефекта на Вентури за всмукващото действие на течащата вода.

Повредите по „Олимпик“ (в ляво) и „Хоук“ след сблъсъка

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

Към момента на започване на Първата световна война „Хоук“, под командването на капитан Хю Уильямс, се намира в Северно море. На 14 октомври 1914 г. той е потопен от немската подводница U-9. Първото торпедо е насочено към стоящия в съседство „Тезей“, но попада в „Хоук“, предизвиквайки огромен взрив. От 594 души, намиращи се на борда, оцеляват 70.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Hawke (1891)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.