Хоя керии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хоя керии
Hoya-kerrii flowers op.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Gentianales
семейство: Apocynaceae Олеандрови
подсемейство: Asclepiadoideae
род: Hoya Хоя
вид: Hoya
kerrii
Хоя
керии
Научно наименование
Уикивидове Hoya kerrii
Craib, 1911
Хоя керии в Общомедия

Хоя керии (Hoya kerrii) е вид растение от род Хоя.

Синоним: Hoya obovata var. kerrii (Craib) Constantin, 1912 W. A. Craib я описва в Kew Bulletin и я именува в чест на първооткривателя ѝ. В своето описание той посочва разликите между новоткритата хоя и подобната Hoya obovata, а също подчертава тясната родствена връзка между Hoya kerrii, Hoya obovata и Hoya densifolia.

През 1912, Константин, без всякакви обяснения отнася Hoya kerrii като разновидност на Hoya obovata = Hoya obovata VAR. kerrii. Въпросът все още остава неизяснен.


Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Тази интересна хоя е открита 1911 г. от A. F. D. Kerr в джунглите близо до Чианг Май (Сев. Тайлнад) на височина 390 м над морското равнище. Хоя Керии е с голям ареал на разпространение - от Северен Тайланд, където е открита, до Лаос и Камбоджа, Китай и Южен Виетнам и Индонезия (остров Java).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Този вид е наречен Валентинка заради сърцевидната форма на листата си. Дебели, кожести, сочни и толкова месести, че жилкуването почти не се вижда. При някои форми на Hoya kerrii жилките по листата се открояват доста отчетливо. При други разновидности листата са покрити с фин мъх, на допир се получава усещане като велур или кадифе. Размер на листата 5 – 15 см на дължина и почти същата ширина. Листата на мъхестите форми имат малко по-голям размер. Наскоро в Тайланд е открита вариегатна (пъстроцветна) форма на Hoya kerrii – при нея краищата на листа са жълти а по цялото му протежение произволно са разпръснати петна. Тази форма се нарича Hoya kerrii VAR. albomarginata. Много изследователи, включително и C. M. Бъртън, вярват, че всички пъстролистни форми на kerrii не са вариетети (var.), но само култивари (cv.). Цветове- мъхести ,събрани на гроздове от 15 до 25 броя. Окраската варира от бяло с лек оттенък на лимонено -жълт до жълто или бледо розово. Влияние върху нея силно оказва осветеността. Ако преместите същото растение на друго място, с различна осветеност, то може да ви зарадва с различна окраска на цветовете. Венчелистчетата на напълно отворените цветове са извити назад. При стареенето на цветовете, окраската им се променя – първо те са розови, след това преминават в тъмно розово и накрая в червеникаво-кафяв цвят. Причината за това е обилното отделяне на тъмночервен нектар. Цветовете са с диаметър от около 1 – 1.4 см. Цветоносните дръжки са 2 – 6 см дължина.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Хоя керии расте бавно, но може да нарасне до солидни размери. Тя е катерлива и изисква много място. Бързо образува корени на резници, поставени във влажна среда. Въпреки това Hoya kerrii не обича постоянна влага. Тя понася засушаване и по-добре да изберем опръскване (особено в горещото време) , отколкото излишно поливане. Ако почвата е постоянно влажна или мястото на отглеждане е тъмно, листата и стъблата на керии ще омекнат много бързо. Оптимални температури за отглеждане макс. 20-25, мин 12-15 (през зимата).

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Обичайно около празника на Св. Валентин в цветарските магазини ще видите да се продва Хоя керрии –едно листо в саксия. Понякога се налага дълго да чакате то да започне да расте. Въпросът дали може да се вкоренява Хоя керии от листо е спорен. Според опита на любители цветари – да, възможно е , но само тогава, когато листото е откъснато поне с мъничка дръжчица. В противен случай растението в саксията няма да се вкорени и дори да не изгние, вие ще имате само еднолистно растение, което няма да порастне.


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]