Храмове в Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Храмове в Пловдив имат всички религии. В града преобладава християнското население от всички клонове на християнската религия – православни, католици, арменско-апостолическо изповедание, протестанти. В града има мюсюлманска и еврейска общности.

История[редактиране | редактиране на кода]

Духовната и религиозната история на Пловдив е преплитане на духовни ценности на религиозни доктрини на мажоритарни и малцинствени групи на различ­ни етапи от многовековното развитие на града.

Филипополската епархия е създадена около 36 г. като първият неин епископ е ученикът на апостолите Павел и Андрей – епископ Ерма (изписван и Ерм). Апостол Павел го ръкополага за епископ.[1] Филипополска голяма базилика функционирала през V – VI в., най-вероятно е била епископската катедрала на града, а Малката базилика на Филипопол е от приблизително същото врене е построена в чест на Флавий Василиск.

В града е имало древна синагога използвана през III-VI в. През IV в. настъпва нов живот в духовния живот на града, след приемането на християнството като официална религия в Римската империя, градът става важен религиозен център. През VII век Филипополската епархия е издигната в митрополия, която обхваща също епископиите със седалище в Диоклецианопол, Севастопол и Диоспол, а митрополитът е наричан „екзарх на Тракия Драговица“. През VIII век подчинени на филипополския митрополит са още епископите на Берое, Маркели, Литопросопос, Декастера и Леведос – общо осем.[1] По-късно по времето на цар Симеон в края на IX в. те дистигат 10. Тогава в пределите ѝ влизат Тракия, Средногорието и голяма част от Родопите.

Със завладяване на града от османците през 1368 г. християнските храмове значително намаляват. Някои за обърнати в джамии, други изоставени или разрушени. Скоро след това е построена Джумая джамия. Първоначално наричана Мурадие джамия по името на султан Мурад, финансирал строителството ѝ. Става въпрос за султан Мурад I (1362 – 1389) или султан Мурад II (1421 – 1451).

Немският протестантски богослов и проповедник Стефан Герлах посещава града през 1578 г. и в своите записки отбелязва, че в града имало осем църкви, главна от които била „Света Марина“ и е видял развалините на разрушената стара църква „Свети Парашкева“.[1] Гърците са преобладавали в християнските общности по това време.

През XVI век в Пловдив се заселват голям брой сефарадски евреи. Около 1623 г. отец Антон Батор от Никопол, следвал в Климентинската колегия в Рим, е бил капелан за Дубровнишки търговци в Пловдив. На него му е било възложено също да покръства павликяните от Пловдив и околните села.[2] Католическата енория в Пловдив датира от 1768 г. и се формира главно с приемане на католицизма от павликянското малцинство в града.

През XVII век пристига компактна група арменци от Галиция. В резултат от нарастващата арменска колония през 1767 г.[3] е получен султански ферман, в който се разпорежда на местните гърци да предадат една от осемте си църкви в Пловдив на арменците за техен молитвен дом.

Kатолически храм има отбелязан в „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер Йегершмид[4]

Българското население в Пловдив значително нараства в началото на XIX в. с преселване на богати родове от Копривщица, които подпомагат изграждане на нови православни храмове.

Протестантското движение в града е сравнително младо. През 1858 г. в Пловдив пристигат първите мисионери. Обществото се разраства и се организира през 1883 година в официална евангелска църква. Пловдив става мисионерска станция,

След подписване на спогодбата за религиозните свободи на Хатихумаюна през 1856 г. се появяват нови храмове на религиозни общности в града.

Източнокатолическата общност в Пловдив започва да се оформя още през 1883 г. по пътя на миграцията на униатите от Одринско. Енорията се учредява през 1887 г. с построяването на униатски параклис.

Списък на храмовете[редактиране | редактиране на кода]

Православни църкви[редактиране | редактиране на кода]

Църква Описание Снимка
Свети Константин и Елена
(1832 г.)
Разположена е в Стария град, на прехода между Джамбаз тепе и Небет тепе, точно до източната порта на античния акропол. Построена е през 1832 г. на мястото на старата църква от майстор Петко Боз. Пловдив - Камбанарията на храм "Св.Св.Константин и Елена" - 2.jpg
Света Неделя
(1832 г.)
Храм „Света Неделя“ е православна църква, носеща името на света великомъченица Неделя (Кириакия). Намира се в Стария град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта Хисар капия. Църквата е известна като паметник на борбите за национална църква в Пловдив Sv.nedelja plovdiv.JPG
Свети Николай
(1835 г.)
Предполага се, че черквата е строена по времето на българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветен на свети Николай. За този стар храм споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато посетил града при своите пътешествия из Балканите. Sveti nikola plovdiv.JPG
Света Петка Стара
(1836 г.)
Храм „Света Петка Стара“ или „Света Параскева“ е православна църква, посветена на света преподобна мъченица Параскева. Намира се в Стария град (Трихълмието), в непосредствена близост до Понеделник пазар. Dzhambaztepe 1892.jpg
Свети Димитър Солунски
(1838 г.)
Храмът „Свети Димитър Солунски“ се намира в Стария град. Sv.dimitur pld.jpg
Катедрален храм „Свето Успение Богородично
(1844 г.)
На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, според запазени до нас сведения още през ІХ – Х в. е имало красив и величествен храм, посветен на Божията Майка Света Богородица. За величието на този храм споменава също Никита Хониат, виден византийски интелектуалец, писател и управник на Пловдивската област. St. Bogoroditza plovdiv.jpg
Митрополитски храм „Света Марина
(1851 г.)
Църквата е православна на света великомъченица Марина. Намира се на ул. „Д-р Вълкович“ № 7, в подножието на античния театър. Sveta Marina, Plovdiv.jpg
Свети Георги
(1883 г.)
Храм „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал „Мараша“, на ул. „Янко Сакъзов“ № 5 до Четвъртък пазар. Църквата съществува в днешния си вид от 1883 г. и е построена върху съществуваща по-стара църква по проект na архитект Йосиф Шнитер. Saint George's Church Plovdiv.jpg
Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий
(1884 г.)
Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“ (известен и с дублиращото до неотдавна име „Св. Александър Невски“) е първият храм-паметник в страната благодарност към освободителите от освободения от османско владичество български народ. Cyril and Methodius Church Plovdiv (1).JPG
Света Петка Нова
(1888 г./1977 г.)
„Света Петка Нова“ е православен храм, осветен през 1888 г. Разположен е в централната част на града на булевард „Княгиня Мария-Луиза“, в непосредствена близост до римокатолическата катедрала „Свети Лудвиг“. Празник на енорийския храм е 14 октомври, когато се почита паметта на Преподобна Петка Българска, живяла през X-XI век. Petka.Plovdiv.jpg
Света Троица
(1924 г.)
Църквата „Света Троица“ се намира в кв. „Кючука на ул. „Архимандрит Евлоги“ № 1, близо до Събота пазар. Св. Троица.jpg
Свети Иван Рилски
(1931 г.)
Църквата „Свети Иван Рилски“ е построена през 1931 г. и се намира в кв.„Каршияка”, ул. „Свети Иван Рилски“ и ул. „Васил Левски“ № 85. Църква2.jpg
Свети Архангел Михаил
(1941 г.)
Еднокорабна базилика с една апсида и открит нартекс, в пловдивските Централни гробища. Църквата изпълнява функциите на гробищна църква. St. Archangel Michael, Plovdiv 1.jpg
Свети Климент Охридски
(2008 г.)
Храм „Свети Климент Охридски“ е е разположен е в квартал „Хр. Смирненски“. Храмът представлява кръстокуполна църква с височина 11 м. с дърворезбован иконостас и архиерейски трон. St. Clement of Ohrid, Plovdiv.jpg
Свето Преображение Господне
(2012 г.)
Храм „Свето Преображение Господне“ е първата православна църква в квартал „Тракия“. Намира се до Хлебозавода, в непосредствена близост до колелото на бул. „Цар Симеон“ и ул. „Недялка Шилева“. Preobrajenie Gospodne Trakiya Plovdiv.jpg
Свети Николай Мирликийски
(2015 г.)
Храмът „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” се намира в кв. „Христо Смирненски” в район „Западен” и представлява еднокорабнабазилика с височина 22 метра и площ от 200 кв. м. До него се издига 24-метрова камбанария с два вградени часовника. St. Nicholas Mirlikiysky, Plovdiv.jpg
Света Матрона Московска
(2015 г.)
Руската православна църква „Св. Матрона Московска“ се намира в район „Източен” на бул. „Санкт Петербург“ 39А. St. Matron of Moscow, Plovdiv 1.jpg

Католически църкви[редактиране | редактиране на кода]

Църква Описание Снимка
Катедрален храм
„Свети Лудвиг“
(1858 – 1861 г.)
Римокатолически църковен храм, който е сред основните католически храмове в България. В храма е монтиран първият в България орган. Cathedral Plovdiv.jpg
Ректорален храм
„Свети Йосиф“
(1899 г.)
Римокатолически църковен храм на енорията „Свети Лудвиг“, построен за нуждите на сестрите-йосифинки в двора на бившия католическия пансион „Свети Йосиф“. St. Joseph Church, Plovdiv 1.jpg
Национално светилище
„Дева Мария Лурдска“
(1909 г.)
Римокатолически църковен храм на Софийско-Пловдивската епархия, обявена за национално светилище на католиците в България. Catholic church Kichuk Parizh.JPG
Епархийско светилище
„Свети Роко“
Римокатолически църковен храм на Софийско-Пловдивската епархия, обявена за светилище на католиците в епархията. В храм се съхраняват мощи на Свети Роко. Church St Roch, Plovdiv.jpg
Униатски храм
„Възнесение Господне“
(1931 г.)
Източнокатолически църковен храм, енорийски храм на Софийската апостолическа екзархия. Church Ascension of the Lord, Plovdiv 1.jpg
Ректорален храм
„Дева Мария –
Царица на ангелите“

(1934 – 1937 г.)
Римокатолически църковен храм към манастира на Братята капуцини в Пловдив. Virgin Mary - Queen of Angels church, Plovdiv.jpg
Ректорален храм
„Свети Дух“
(1996 г.)
Римокатолически църковен храм, разположен в кв. „Тракия“. Храмът е в модернистичен стил. Това е първият католически храм построен в България след 1989 г. Church Holy Spirit, Plovdiv.jpg

Други църкви[редактиране | редактиране на кода]

Църква Описание Снимка
Сурп Кеворк
(1828 г.)
Арменска апостолическа църква, разположена в старата част на града, на западния склон на Небет тепе. St-George-Armenian-Church.jpg
Евангелска съборна църква
(1876 г.)
Най-голямата протестантска църква на Балканския полуостров. Разположена на ул. „Лейди Странгфорд“ на хълма Сахат тепе. Тя е една от малкото катедралив България, построени в готически стил. DSC02868.JPG

Джамии[редактиране | редактиране на кода]

Джамия Описание Снимка
Джумая джамия
(Хюдавендигяр)
(XIV-XV в.)
Мюсюлмански храм, построен вероятно по време на управлението на султан Мурад I (1369 – 1389), върху останките на някогашния християнски храм „Св. Петка“. На югозападния ъгъл на фасадата през 1878 г. е поставен слънчев часовник, дарение от руски офицер. 20120922 Cuma Mosque Plovdiv Bulgaria 1.jpg
Имарет джамия
(Шахбединова Имарет)
(1444 – 1445)
Мюсюлмански храм, построен до десния бряг на река Марица от румелийския бейлербей Шахбедин паша. Şahabettin İmaret Mosque and the Turbe.jpg

Синагога[редактиране | редактиране на кода]

Джамия Описание Снимка
Пловдивска синагога
(1886 – 1887)
Еврейски молитвен храм, кръстен на името на равин Даниел Цион. Synagogue in Plovdiv E.jpg

Останки на храмове в Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Храм Описание Снимка
Филипополска голяма базилика
(V–VI в.)
Късноантична църква функционирала през V–VI в., която най-вероятно е била епископската катедрала на града. Намира се в централната част на Пловдив, непосредствено до бул.„Княгиня Мария Луиза” и католическата катедрала „Свети Лудвиг“. Gb11.jpg
Малка базилика
(V-VI в.)
Tрикорабна ранно християнска базилика от втората половина на V-VI в. Baptistery in small basilica.jpg
Антична синагога
(III-VI в.)
Древна синагога в град Пловдив, България, използвана през III-VI век, от която днес са запазени само основите и част от подовете. Synagogue2.jpg

Съществуващи сгради на бивши храмове[редактиране | редактиране на кода]

Храм Описание Снимка
Таш кюпрю джамия
(1860 г.)
Бивша джамия, намираща се в квартал Мараша на кръстовището на булевард Шести септември и улица Цар Калоян в централната част на град Пловдив. Днес се използва за ресторант. Пловдив баня.jpg
Мевлеви Хане
Бивш дервишев мюсюлмански манастир от периода на Ранното Средновековие, разположен в архитектурен резерват Стария град на склона на Джамбаз тепе в Пловдив. Днес - комплекс в ориенто-персийски стил „Пълдин“. Portra-MevleviHane002.jpg

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
  2. Хроника на енорията
  3. Първи сведения, сайт на Епархия на Арменската апостолическа света църква в България
  4. План на гр. Пловдив и околността. Израб. в 1827 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]