Храмов хълм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Храмов хълм
Въздушна снимка на Храмовия хълм
Въздушна снимка на Храмовия хълм
Част от Judaean Mountains
Надм. височина 743 m m
Храмов хълм в Общомедия
Изглед от Храмовия хълм
Храмовият хълм

Храмовият хълм или Благородното светилище (на иврит Хар ХаБаит, на арабски الحرم الشريف ал-Харам ал-Шариф) е религиозен обект в Йерусалим, най-свещеното място за юдейската религия и второто най-свещено място за исляма.

В края на III-тото хилядолетие пр.Хр. това високо място е култов център на земите на йевусеите и е известно от Стария завет на Библията под името Мория (виж терафими и тофет).

На този хълм е бил издигнат Първият храм (Храмът на Соломон - построен около 967 пр.н.е. и разрушен около 586 пр.н.е. от Вавилонците), а след разрушаването му - и Вторият храм. Цар Ирод Велики, за да може да построи огромен храм, значително по-голям от предишния (а и от самия хълм) разширил хълма с огромни наклонени подпорни стени.

След като римляните разрушили Втория храм през 70 г., тези стени са единственият остатък от Храма - най-свещеното място за евреите. Едната от тези стени е известна като „Стена на плача“. За нея дълго време се е смятало, че е била една от стените на самия храм, но сега е известно че е била само подпорна стена.

На равната част на хълма (точно над Стената на плача), където е бил Храмът, е третото най-свещено място за исляма - камъкът, от който Мохамед "отскочил" с коня си и се възнесъл на небето. "Куполът на скалата" и джамията "Ал Акса", построени там, съответно са място за поклонение на мюсюлманите с почти толкова голяма важност колкото Мека и Медина.

Разположен на самия храмов хълм, Куполът на скалата се издига на 30 m над свещената скала. Поставен е върху цилиндричен барабан, поддържан от четири колонни аркади. Цялата тази конструкция лежи върху етаж с октагонална форма, разделен на два кораба от осем подпори и шестнадесет колони, подредени в кръг около скалата. Стволовете на колоните не почиват директно върху облепените им с мраморни плочи основи, а върху пласт олово.

Достъпът на светлина се осъществява посредством шестнадесетте прозореца на барабана и петдесетте и шест, разположени на стените на осмоъгълника (по 7 на всяка стена). Четири порти, обозначаващи посоките на света /подобно на легендата за Хирам/ водят към вътрешността на джамията.

Интериорната декорация, прилежно поддържана през вековете, е впечатляваща. Долната част на стените е облепена с красиво изрисувани каменни плочи, подобни на тези в църквата Света София в Истанбул . Над нивото на тези плочи стените са покрити с живописни мозайки на златист фон. Изобразени са картини с флорални мотиви — стилизирани акантови листа, различни видове плодове и скъпоценни камъни. Коринтските капители също са покрити с бронз и са богато украсени с мозайки, на които са изобразени палмови и акантови листа, клонки и пр. Този шедьовър на декоративното изкуство се датира от периода на мамелюците, но и голяма част от орнаментацията на интериора била извършена по време на османското управление над Йерусалим.

За първи път в историята на ислямската архитектура в надаркадното пространство на вътрешната галерия са изписани аяти от Корана в куфийски шрифт. Принципът на селектирането им е доста необичаен: най-логично е да се обясни със специалната функция на тази джамия в Йерусалим, разположена в близост до най-големите християнски светини. Самият купол е направен от дърво (под влияние на византийската традиция), което от външната си страна е обковано с позлатено олово, а от вътрешната е покрито с богато украсена и позлатена гипсова мазилка. Поради неиздръжливостта на материала, от който е направен куполът, през вековете той е бил подлаган на чести реставрации. На надписи по стените се четат имената на велики владетели, допринесли за съхранението на това бижу на мюсюлманската архитектура: Саладин Аюби, извършил частични иновации през 1187 г.; мамелюшкия султан Ан-Насир Мухамад, а също така и на османския султан Мехмед II, чиято е и заслугата за изработването на позлатените арабески в подкуполното пространство през 1818 г.

В екстериорно отношение джамията представлява също толкова велико постижение на орнаменталното изкуство, както и в интериорен план. Долната половина на стените е облицована с мрамор, чрез геометрични рисунки под формата на осмоъгълници, а по-горната половина пронизват седем прозореца. Те оформят плоски и гладки ниши, украсени с мозайки.

Горната част на октагона, а и барабанът, на който е поставен куполът, са покрити с пъстри мозайки отново на златист фон. По време на управлението на султан Сюлейман Велики външните стени са частично облепени с плочки, чиято поддръжка се оказва доста трудна и те често трябва да бъдат подменяни. Майсторски изписани в куфийски стил с аяти от Корана се четат по протежение на целия осмоъгълник.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]