Свети Иван Рилски (Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Храм "Свети Иван Рилски")
„Свети Иван Рилски“
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоГаброво
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияВеликотърновска
Архиерейско наместничествоГабровско
Статутдействащ храм

„Свети Иван Рилски“ е източноправославен храм в Габрово.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 28 октомври 1898 година е взето решение за построяване на храм в с. Бичкиня, днес квартал на Габрово. Идеята е на жителите на с. Бичкиня и на балканджиите от съседните села и махали – Кряковци, Йовчевци, Негенци, Илевци, Беленци, Стойковци, Пройновци.

Главните инициатори са Васил Радков, Иван Немцов, Димитър Шандурков, Стою Венков, Иван Белчев и Беню Белчев, Тотю Петров, Илю Велков, Иван Стоев, Георги Чубриков, Георги Велчев.

За църковни настоятели са избарни Георги Христов и Венко Велев.

Планът е изработен от инж. Стефан Манафов от Габрово, а майстори са Събчо Генчев, Косю Колев и Марко Тихов.

Основният спор, който възниква между енориашите от Бичкинята и съседните села е за мястото на църквата.

Васил Радков подарява земя и през пролетта на 1900 г. строителството започва.

През реката, срещу новоградящата се църква е разположена фабриката на Иван Калпазанов. Директорът Васил Карагьозов отива да нагледа строежът и изказва своето компетентно мнение: "Черквата ще строите по плана на храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово, но по-малка и ние ще помагаме, ако я кръстите на фабричния празник на Свети Иван Рилски." Оказва се, че Васил Карагьозов е кръстник на храма.

Храмът е построен с дарения, като дарителите надхвърлят 260 души. Когато събраните средства се изчерпали, благочестивите х. Радка Стоянова и х. Влаю Стоянов дават 2000 лв. като рискуват цялото си материално състояние, за да бъде доизкарана църквата и направен покривът. В знак на признателност те били погребани в църковния двор.

Църквата в действие[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е осветен на 21.07.1902 г. от Негово Високопреосвещенство митрополит Климент.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Чолакова Красимира, „Храмът в Бичкинята навърши 100 години“, в-к "Днес +"/18.10.2000 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]