Храстовидна аморфа
| Храстовидна аморфа | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Храстовидна аморфа в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa), също черна акация,[1] е цъфтящ храст от смейство Бобови (Fabaceae). Среща се в Северна Америка, Югоизточна Канада и в северните части на Мексико, но е натурализирана и в други региони, включително и България. Расте бързо и бързо се възобновява. Чувства се еднакво добре при суша и наводнявания. Лесно се приспособява към различните почвени условия. В България се смята за инвазивен вид (изкуствено привнесен, който се аклиматизира успешно и се разпространява, конкурирайки и измествайки местните видове). Цъфти от средата на пролетта до началото на зимата. Инвазивен вид за Европа[2] .
Устройство[редактиране | редактиране на кода]
Достига до височина 3 – 6 m. Листата са сложни, нечифтоперести и се състоят от до 25 листчета с форма на елипса.
Цветовете са дребни, пурпурни, червени, виолетови, с жълти тичинки и имат аромат.
Събрани са на гъсто във връхни изправени съцветия. Плодът е едносеменен дребен боб.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Използва се главно в градинарството за декорация, но поради факта, че образува много коренови издънки се използва и за укрепване на ровини, насипи и други. Използва се и във фармацията.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Недялко Делков, Дендрология, София, Издателство: Земиздат, 1984 г.
- ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ EPPO List of invasive alien plants Архив на оригинала от 2010-04-17 в Wayback Machine.. European and Mediterranean Plant Protection Organization. ПОсетен на 10 април 2009 г.
|
