Хрельова църква

„Рождество Богородично“
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Рилски манастир
Вероизповедание	Православие
Епархия	Коласийска, Банска Крупнишка епархия Самоковска епархия
Архиерейско наместничество	Печка патриаршия Константинополска патриаршия
Тип на сградата	триотделна
Изграждане	1342 – 1833 г.
Реликви	мощите на св. Иван Рилски иконата „Св. Богородица“, покровителка на Константинопол (вероятно пренесена от Свети Апостоли (Константинопол))
Статут	историческа църква

„Рождество Богородично“ е старата, наричана още и Хрельова църква (католикон) на Рилския манастир. Църквата е пазила мощите на Иван Рилски и храмовата, респективно манастирска икона „Света Богородица Осеновица“.

История и особености

Църквата е дело на протосеваст Хрельо Драговол, който мести Рилски манастир на сегашното му място около отбранителната кула носеща неговото име. Църквата е осветена на 27 декември 1342 г. (Стефановден), когато двама нарочни кралски пратеници на Стефан Душан лишават от живот имперския протосеваст на Андроник II и Йоан VI Кантакузин. Описанието на храма дължим изцяло на Неофит Рилски, който към момента на събарянето му е на 40 години и има прекрасен спомен за вида и състоянието ѝ, предвид обстоятелството, че към момента на събарянето ѝ фотографията е едва открита.

Църквата била малка с три отделения: певница, полунощница и повечерница. Била тясна и изключително неудобна, защото не събирала желаещите да се черкуват. Неудобството се дължало на обстоятелството, че църквата била с една хорска врата (изключая олтарната), като едва в края на съществуването ѝ братството отворя в края на ХVІІІ век още една малка странична врата от северната страна на певницата за богомолците. За сметка на това Хрельовата църква била много красива, но предвид непрактичността ѝ, в крайна сметка манастирското братство се решава да я събори, още повече, че мястото не позволява съществуването на две църкви едновременно. В края на ХVІІІ век се наложило даже храмът да бъде преустроен, поради невъзможността да побира на празници всички желаещи да се черкуват, като почти винаги поклонници оставали отвън под открито небе, а черкуващите се били заклещени в църквата, като онези достигнали и оставащи в полунощницата и повечерницата (като помещения), стоели по време на служба като наказани. Към храмовите първоначално две отделения, с два купола, било пристроено в края на ХVІІІ век и трето отделение – повечерие, отстрани на което били разположени два параклиса, а отпред – външна галерия. Старата Хрельова църква имала 5 врати – главна, две на параклисите (от които нямало достъп до нартекса), и по една на северната певница и на олтара, както и 40 прозореца. През 1834 г., след голям манастирски пожар през 1833 г., старата черква е разрушена и на 1 май 1834 г. официално е започнат строежът на новата църква.

Хрельовата църква, ведно с манастира, била запусната в края на XIV век и впоследствие възстановена всецяло през 1450-те години от тримата сина на крупнишкия епископ Яков I Крупнишки – Йоасаф, Давид и Теофан. След което възстановяване мощите на св. Иван Рилски се тържествено върнати в неговата обител на 1 юли 1469 г., със съдействието на Мара Бранкович. В църквата се съхранявали мощите на светеца и храмовата/манастирска икона, поради което в манастира и църквата се стичали през периода на османското владичество богомолци от цялата българска земя.