Направо към съдържанието

Хризотриклиний

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хризотриклиният (на гръцки: Χρυσοτρίκλινος, „златна приемна зала“, срв. triclinium) е главната приемна и церемониална зала на Големия императорски дворец в Константинопол от построяването ѝ в края на VI век до X век. Изгледът ѝ е известен единствено от литературни описания, преди всичко от трактата За церемониите на император Константин VII Багренородни от X век, но като основен символ на императорската власт Хризотриклиният вдъхновява построяването на Дворцовия параклис в Аахен на Карл Велики.

Базиликата „Сан Витале“ в Равена. Планировката ѝ е сходна с тази на Хризотриклиния.

Залата обикновено се приписва на император Юстин II (упр. 565 – 578), като неговият приемник Тиберий II (упр. 578 – 582) я довършва и извършва украсата ѝ.[1][2] Византийските източници обаче представят противоречиви сведения: енциклопедията Свидас лексикон приписва строежа на Юстин I (упр. 518 – 527), а Константинополската патрия – на император Маркиан (упр. 450 – 457), макар последното обикновено да се отхвърля като ненадеждно. Историкът Йоан Зонара отбелязва, че Юстин II всъщност преустроява по-ранна сграда, за която е предложено да бъде идентифицирана с Хептаконхната зала на Юстиниан I (упр. 527 – 565).[3]

След Византийското иконоборство Хризотриклиният отново е украсен при императорите Михаил III (упр. 842 – 867) и Василий I Македонец (упр. 866 – 886). За разлика от по-ранните сгради с една-единствена функция в крилото Дафне на Големия дворец, той съчетава функциите на тронна зала за приеми и аудиенции с тези на банкетна зала.[3][4] Теофан Изповедник съобщава, че Константин VII Багренородни поставя сребърни врати.[5] Тъй като към него са свързани и по-късните императорски покои, Хризотриклиният придобива централно място в ежедневния дворцов церемониал, особено през IX и X век, до такава степен, че Константин VII Багренородни (упр. 945 – 959) го нарича просто „двореца“.[6] По-специално, според За церемониите, Хризотриклиният служи за приемане на чуждестранни посолства, за церемониалното връчване на достойнства, като място за събиране по време на религиозни празници и като банкетна зала за специални тържества, например Великден.[7][8]

Така Хризотриклиният се превръща в централна част на новия дворец Вуколеон, създаден, когато император Никифор II Фока (упр. 963 – 969) огражда с крепостна стена южната, обърната към морето част на Големия дворец. От края на XI век обаче византийските императори започват да предпочитат за своя резиденция двореца Влахерна, в северозападния ъгъл на града.[3] Латинските императори (1204 – 1261) използват предимно Буколеон, както и Михаил VIII Палеолог (упр. 1259 – 1282) за известно време след възстановяването на града през 1261 г., докато дворецът Влахерна е бил възстановяван. Впоследствие Големият дворец рядко се използва и постепенно запада. Хризотриклиният е споменат за последен път през 1308 г., макар че внушителните руини на Големия дворец остават до края на Византийската империя.[3]

Въпреки значението си и честото споменаване във византийските текстове, не е запазено пълно описание на Хризотриклиния.[1] От фрагментарните литературни сведения изглежда, че залата е имала осмоъгълен план, увенчан с купол, подобно на други сгради от VI век като църквата „Сергий и Вакх“ в Константинопол и базиликата „Сан Витале“ в Равена.[6][9] Покривът е бил пробит от 16 прозореца и е поддържан от 8 арки, които образували kamarai (апсиди или ниши).[10][11] Формата и общите характеристики на Хризотриклиния по-късно са съзнателно имитирани от Карл Велики при построяването на Параклиса на двореца в Аахен, макар че „Сан Витале“, намираща се в пределите на неговата държава, предоставя непосредствения архитектурен модел.[12]

Интериорът на осмоъгълния дворцов параклис на Карл Велики в Аахен, моделиран по Хризотриклиния.

Във вътрешността императорският трон бил разположен в източната апсида (bēma), зад бронзова ограда. Североизточната апсида била известна като „ораторията на свети Теодор“. В нея се намирали императорската корона и редица свети реликви, сред които жезълът на Мойсей, а тя служела и като съблекалня за императора.[1] Южната апсида водела към императорската спалня (koitōn) през сребърна врата, поставена от император Константин VII.[6] Северната апсида била известна като пантеон (Pantheon) и служела като чакалня за служители, докато северозападната апсида, диетариконът (Diaitarikion), била помещение за управителя и там pпапията на двореца оставял ключовете си – символа на неговата длъжност – след церемониалното отваряне на залата всяка сутрин.[3] Главната зала на Хризотриклиния била заобиколена от редица пристройки и зали: вестибюл, известен като трипетон (Tripeton), Орологиона (Horologion), наречен така, защото вероятно имал слънчев часовник), Кенургиона (Kainourgion, „Нова [зала]“) и залите Лавзиак (Lausiakos) и Юстиниан (Justinianos), и двете приписвани на Юстиниан II (упр. 685 – 695 и 705 – 711). „Богородица Фароска“ – главният дворцов параклис, също се намирала наблизо, на юг или югоизток.[3][13]

Нищо не е известно за първоначалната украса на залата от VI век. Най-вероятно е имало изображение на Христос на трон, което би било унищожено около 730 г., по време на Византийското иконоборство.[14] Някъде между 856 и 866 г., след като иконоборците падат от власт, залата е украсена отново с мозайки в монументален стил.[4][15]

В допълнение към За церемониите, сведенията за украсата от IX век произхождат от надпис, открит във вътрешността на залата и преписан в Anthologia Graeca 1.106.[16] Надписът е датиран от Сирил Манго между 856 и 866 г., тъй като в него не са споменати нито императрица Теодора (упр. 842 – 856; отстранена от власт през 856 г.), нито Василий I Македонец (коронясан за съимператор през 866 г. и управлявал самостоятелно от 867 до 886 г.).[17] Надписът описва тържеството на православието над иконоборството и украсата на помещението.[17][18] Текстът описва как над императорския трон имало изображение на Христос на трон, а над входа – изображение на Дева Мария, с изображения на императора и патриарха наблизо.[17] Христос най-вероятно е бил седнал на „трон с облегалка във формата на лира“, същото изображение, което се среща върху императорски монети и в други византийски мозайки.[14] Императорът може да бъде идентифициран като Михаил III, докато самоличността на патриарха е несигурна; повечето изследователи го идентифицират като Фотий, но някои предпочитат Методий.[17] На други места били изобразени ангели, свещеници, апостоли и мъченици.[17] Цялостната украса имала за цел да подсили аналогията между небесния двор на Христос и неговия византийски еквивалент на земята, както и паралела между Христос на трона и императора на трона, който бил негов представител.[4][17][18] В края на X век Лиудпранд Кремонски не се колебае да я нарече „най-прекрасната зала в двореца“.[1] Теофан Изповедник описва сложните мозайки и украсата, имитираща свежи цветя и флорални мотиви. Той също така пише за сребърен антукс (antux, вероятно корниз), който обикалял вътрешността на сградата, и посочва, че бил поставен от Константин VII Багренородни.[5][19]

Сложна система от украсени завеси била използвана за разделяне на пространствата, за церемониални цели и за насочване на движението на придворните и участниците в процесиите.[20][11][19]

В залата се намирали ценни мебели, като пентапиргиона (Pentapyrgion, „Пет кули“) – шкаф, изработен от император Теофил (упр. 829 – 842), в който били изложени ценни вази, корони и други скъпоценни предмети.[21] По време на императорските банкети в нея имало позлатена главна маса за тридесет високопоставени сановници, както и още две до четири маси за по 18 души. Понякога императорът имал собствена маса, отделена от останалите.[10] Цялото церемониално великолепие на залата било запазено за специални случаи, като банкетите за арабски пратеници, описани в За церемониите: допълнително осветление осигурявали големи полилеи, императорските регалии, реликви и други ценни предмети били донесени от различни църкви и изложени в апсидите, а по време на храненето звучала музика от два сребърни и два златни органа, поставени в преддверието, както и от хоровете на „Света София“ и църквата „Свети Апостоли“.[22]

  1. 1 2 3 4 Cormack 2007, с. 304.
  2. ↑ Mango 1986, с. 128.
  3. 1 2 3 4 5 6 Kostenec (2008)
  4. 1 2 3 Cormack 2007, с. 305.
  5. 1 2 Mango 1986 , с. 207–209.
  6. 1 2 3 Cormack 2007, с. 304–305.
  7. ↑ Cormack 2007, с. 305–306.
  8. ↑ Great Online Encyclopaedia of Constantinople, http://constantinople.ehw.gr/Forms/fLemmaProperties.aspx?lemmaid=12440&objectid=4&boithimata_State=&kefalaia_State=, посетен на 26 април 2022
  9. ↑ ((English)) Westbrook, Nigel (2013). An architectural interpretation of the early Byzantine Great Palace in Constantinople, from Constantine I to Heraclius, https://research-repository.uwa.edu.au/en/publications/an-architectural-interpretation-of-the-early-byzantine-great-pala
  10. 1 2 ODB 1991, с. 455.
  11. 1 2 The Byzantine world, Paul Stephenson. London: Routledge, 2010, pp. 165–171, ISBN 978-0-415-44010-3, OCLC 212849176
  12. ↑ Fichtenau 1978, с. 68.
  13. ↑ ODB 1991, с. 455–456.
  14. 1 2 Breckenridge, James D. (1980). Christ on the Lyre-Backed Throne. – Dumbarton Oaks Papers, 34/35, 247–260, doi:10.2307/1291454, ISSN 0070-7546, JSTOR 1291454, https://www.jstor.org/stable/1291454
  15. ↑ Mango , с. 1986.
  16. ↑ Epigram 1.106. – Anthologia Graeca, https://anthologiagraeca.org/passages/urn:cts:greekLit:tlg7000.tlg001.ag:1.106/, посетен на 26 април 2022
  17. 1 2 3 4 5 6 Mango 1986, с. 184.
  18. 1 2 Walker, Alicia (2012). The emperor and the world : exotic elements and the imaging of Middle Byzantine imperial power, ninth to thirteenth centuries C.E.. Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 978-1-107-00477-1, OCLC 696605119
  19. 1 2 Featherstone, Michael. The Chrysotriklinos as Seen through De Cerimoniis, https://www.academia.edu/564881
  20. ↑ ((en)) Parani, Maria G. (2018). Mediating presence: curtains in Middle and Late Byzantine imperial ceremonial and portraiture. – Byzantine and Modern Greek Studies, 42(1), 1–25, doi:10.1017/byz.2017.33, ISSN 0307-0131
  21. ↑ ODB 1991, с. 455, 1625.
  22. ↑ Cormack 2007, с. 306.

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chrysotriklinos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​