Хрисовул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хрисовул на Алексий III Комнин от 1374 г., намиращ се в манастира Дионисият, Света гора

Хрисовул (на гръцки: χρυσόβουλο) е златен орнамент, представляващ печат (bulla aurea или „златен печат“ на латински), прикрепен към указите, издавани от византийските императори и по-късно от други монарси в Европа през Средновековието и Ренесанса.

Първоначално терминът се е отнасял само за печата, но по-късно започва да се използва като наименование на целия указ.

Във форма на хрисовул са били публикувани закони, международни договори и най-важните дарствени грамоти.

Хрисовул от 1356 г. на император Карл IV

Най-известни хрисовули:

  • Хрисовул от 1136 г. на папа Инокентий II
  • Хрисовул от 1212 г. на император Фридрих II
  • Хрисовул от 1213 г. на император Фридрих II
  • Хрисовул от 1214 г. на император Фридрих II
  • Хрисовул от 1222 г. на унгарския крал Андраш II
  • Хрисовул от 1226 г. на император Фридрих II
  • Хрисовул от 1267 г. на унгарския крал Бела IV
  • Хрисовул от 1342 г. на българския цар Иван Александър, в. Зографска грамота
  • Хрисовул от 1348 г. на император Карл IV
  • Хрисовул от 1356 г. на император Карл IV
  • Хрисовул от 1702 г. на император Леополд I

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]