Османли (дем Кушница)
| Османли Χρυσόκαστρο | |
| — село — | |
  Османли  Османли  Османли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 185 m |
| Население | 253 души (2021 г.) |
Османли (на гръцки: Χρυσόκαστρο, на катаревуса: Χρυσόκαστρον, Хрисокастрон, до 1926 година Οσμανλή, Османли[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 185 m надморска височина[2] в южното подножие на Кушница (Пангео). В селото е запазен старинният каменен Османлийски мост.[3] Северно над селото, на мястото на старото село Еледжик (Аетоплая) е манастирът „Свети Пантелеймон“.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Османли е мюсюлманско село в Правищка каза на Османската империя. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Османли е турско селище. В него живеят 300 турци.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 50 семейства с 202 души, като селото е чисто бежанско.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Хрисокастро, в превод Златна крепост. Българска статистика от 1941 година показва 450 жители.[2]
Населението отглежда тютюн и пшеница.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 193[2] | 186[2] | 285[2] | 418[2] | 611[2] | 577[2] | 405[2] | 376[2] | 350[2] | 645 | 307 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 232. (на македонска литературна норма)
- ↑ Γεφύρι στο Χρυσόκαστρο // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Ιερά Μονή Αγίου Παντελεήμονος // Ιερά Μητρόπολις Ελευθερουπόλεως. Посетен на 13 септември 2016. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
