Християнизация на Римската империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Розите на Хелиогабал“ от Алма-Тадема (1888), маслени бои върху платно

Лициний е заточен в Солун, а Константин става едноличен управител на цялата империя.[1][2]

През 325 г. в близката Никея е свикани І-ят вселенски събор, на който се приемат важни решения за църковната организация, която се приравнява с административната. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clapp, Rodney. A Peculiar People. InterVarsity Press, 1996. с. 23. Посетен на 2 ноември 2008. What might be called the Constantinian shift began around the year 200 and took more than two hundred years to grow and unfold to full bloom.
  2. e.g. in Yoder, John H.. Is There Such a Thing as Being Ready for Another Millennium?. // The Future of Theology: Essays in Honor of Jurgen Moltmann. Eerdmanns, 1996. с. 65. Посетен на 2 ноември 2008. The most impressive transitory change underlying our common experience, one that some thought was a permanent lunge forward in salvation history, was the so-called Constantinian shift.
  3. Kelly (2006), p. 185.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]