Христовият хитон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Икона от 1637- полагане Господнята риза в Успенския събор в Кремъл в Москва

Христовата риза (хитон, туника, роба) е безшевна дреха, носена от Исус Христос при разпятието, едно от оръдията на страстта. Дрехата е упомената единствено в несиноптичното евангелие от Йоан.

Евангелски текстове[редактиране | редактиране на кода]

Ето какво предават евангелията за Божите дрехи и хитона:

А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка (Илия): "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";

Мат. 27:35

Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

Марк 15:24

А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

Лук. 23:34

Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял от горе до долу.

Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: "разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие". Тъй направиха войниците.

Йоан 19:23-24

Местонахождение и почитание на реликвата[редактиране | редактиране на кода]

За съдбата на Божия Хитон подобно и на останалите вещи около Христовото разпятие има многобройни легендарни версии, често взаимоизключващи се (арменски, грузински, сирийски). Грузинската е най-настойчива и твърди, че хитонът е пренесен и се есъхранявал в арменската област Иверия. Персидския шах Абас I Велики, по моилба на руския посланик, праща ризата в 1625 г на цар Михаил Романов . В съпровождащото писмо съобщава, че покорявайки Грузия открил Ризата Христова в съкровищницата на катедралата на грузинския митрополит в Светицховели скрита там в кръст и я пренесъл в Исфахан, откъдето я праща подарък в знак на приятелство на руския християнски Цар в Москва заедно с един владетелски трон.[1]

От 1625 г. Христовата риза, заедно с изписаната от евангелисау Лука икона на Влахернската Света Богородица[2] пазителка на Царския град (до 1453 Константинопол, от 1625 на Москва) и други най-свети реликви се пази в Успенския събор в Кремъл в Москва.зи ден, мантията е тържествено се извважда от параклиса на апостолите Петър и Павел в катедралата Успение и се поставя на стойка за  поклонение от вярващите по време на Божествената литургия.

Подобни реликви[редактиране | редактиране на кода]

Христовата риза (хитон) не бива да се бърка с Христовата багреница (древен символ на властта) с която Исус е изкаран от Пилат пред еврейската тълпа от Йерусалим, която настоява за разпятието му, както и с Христовия саван (плащеница) (Торинска плащаница) с която мъртвото тяло на Божия Син е увито след разпятието му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  1. Курукин И.В. Персидский поход Петра Великого. Низовой корпус на берегах Каспия (1722—1735).
  2. Путешествие антиохийского патриарха Макария в Россию в половине XVII века, описанное его сыном, архидьяконом Павлом Алеппским / Перевод с арабского Г. Муркоса (по рукописи Московского главного архива Министерства иностранных дел). — М., 1898. — Т. 7, вып. 3. — С. 11.