Христодулос Хадзипетрос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христодулос Хадзипетрос
Χριστόδουλος Χατζηπέτρος
гръцки революционер и политик
Хадзипетрос в 1855 г. Фото Филипос Маргаритис
Хадзипетрос в 1855 г. Фото Филипос Маргаритис

Роден
1794 г.
Починал
29 октомври 1869 г. (75 г.)
Христодулос Хадзипетрос в Общомедия
Паметник в Каламбака

Христодулос Хадзипетрос (на гръцки: Χριστόδουλος Χατζηπέτρος) е гръцки революционер, участник в Гръцката война за независимост. Генерал-майор от армията на Гърция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Баща му Георгиос Хадзипетрос е доста състоятелен човек и изпраща сина си да се образова в македонската паланка Сяр. Младият Христодулос обаче няма наклонност към учението, и е буен младеж, поради и което заминава за Виена по време на Наполеоновите войни. Според легендарни сведения, във Виена младежът с гигантски ръст се изправил пред дребничкия Наполеон Бонапарт, опитайки се да привлече френския император към каузата на т.нар. гръцки проект. [1] По това време на остров Корфу се формира под френска егида т. нар. албански полк и много земляци на Хадзипетрос се записват в полка като доброволци.

През 1813 г. Хадзипетрос се завръща от Виена в родния си край, а през 1819 г. е посветен във Филики етерия.

Участие в гръцката война за независимост[редактиране | редактиране на кода]

С началото на на т.нар. гръцка война за независимост, Хадзипетрос сформира своя чета с която вдигна въстание по поречието на Аспропотаму в Западна Гърция. На 30 юли 1821 г. отрядът му търпи поражение в битка при Мавро Пулия. [2] На 13 септември 1825 г. Хадзипетрос с 300 арматоли пробива обсадата на Месолонги и се включва в отбраната на града. [3]

През септември 1826 г. начело на 600 арматоли се присъединява към армията на Георгиос Караискакис в освобождението на Континентална Гърция от османците (непосредствено след ликвидирането на еничарския корпус). По това време Хадзипетрос става герой в битка при Арахова през 18-24 ноември 1826 г., която е с голямо военно значение за запазване гръцкия контрол върху Атика. [4] Участва в битката при Фалерон и е един от тримата на смъртния одър край Караискакис. [5]

Йоан Каподистрия го издига във военен ранг на хилядник, т.е. полковник [6][7], и като такъв участва в битката при Петра, с която на практика приключва гръцката война за независимост. [8][9] Според сведения на Николаос Касомулис, след битката Хадзипетрос се обръща към Каподистрия със следното предложение:

Дайте ни нашите хиляди бойци и добро въоръжение и ние ще стигнем до Константинопол.

, на което Каподистрия отвръща:

Къде си тръгнал куц петел такъв. Да отидем до Константинопол. Ако ние отидем до Константинопол, това ще е равнозначно да се върнем назад в изходна позиция.

Този епизод показва, че Хадзипетрос не е наясно с „голямата игра“. [10]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Красавицата Джейн Дигби впечатлила кралския адютант.

Хадзипетрос е един от активистите на т.нар. френска партия в кралство Гърция. Достига до длъжност адютант на крал Отон I Гръцки по времето на т.нар. баварократия. [11] Има любовна авантюра с Джейн Дигби. [12]

По време на Кримската война, 60-годишният тогава Хадзипетрос застава начело на военно формирование вдигнало въстание в Тесалия. Отрядът му разбива османците в битка при Кардица и превзема Стаги. Османските сили контраатакуват и изтласкват отряда под командването на Хадзипетрос зад линията Арта - Волос и въпреки това Хадзипетрос е посрещнат като герой в кралството.[13] Хадзипетрос остава верен на своя крал до края на живота си и го следва при неговото изгнание в Бавария. [14]

Синът му Евтимиос Хадзипетрос е също като баща си гръцки военен.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Β, σελ. 87.
  2. Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Δ, σελ. 333.
  3. Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Δ, σελ. 380.
  4. Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Γ, σελ. 300.
  5. Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Γ, σελ. 357.
  6. [Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 225.
  7. Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Δ, σελ. 106.
  8. [Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 254.
  9. Δημήτρη Φωτιάδη, Ιστορία του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ, 1971, τομ. Δ, σελ. 164.
  10. [Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 281.
  11. Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 405.
  12. Γιάννης Καιροφύλλας: «Η Αθήνα και οι Αθηναίοι» (1834—1934), τόμος πρώτος, σελ. 46 — 47, γ΄ έκδοση, Εκδόσεις Φιλιππότη, Αθήνα, 1983.
  13. Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 470.
  14. Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 506.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хадзипетрос, Христодулос“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.