Христодул Костович Сичан-Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христодул Костович
български просветен деец
Снимка от около 1879 г. Фото Паскал Себах
Снимка от около 1879 г. Фото Паскал Себах

Роден
1808 г.
Починал
1889 г. (81 г.)

Христодул Костович Сичан-Николов е български просветен деец, протестант, от средата на XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христодул Костович Сичан-Николов, д-р Елиас Ригс, д-р Албърт Лонг и Петко Славейков в Цариград, като преводачи на Библията. Около 1864-1865 г.

Христодул Костович е роден през 1808 година в Самоков. Учи в продължение на седем години в Рилския манастир, а след това и в Австрия. След завръщането си в България работи като учител, включително в Мелник, Свищов и Габрово, и издава няколко собствени учебни пособия, като енциклопедичния сборник „Мясецослов“ (1840) и учебниците „Българска аритметика“ (1845) и „Граматика или буквеница словенска“ (1858).[1]

След смъртта на Константин Фотинов през 1858 година Сичан-Николов заминава за Цариград и заема неговото място в екипа, работещ върху превод на Библията на новобългарски език. Това начинание продължава с години, като първото издание е публикувано през 1871 година. В Цариград той участва и в редактирането на списание „Зорница“, в което публикува много свои текстове. Последните години от живота си прекарва в родния си град.

Христодул Костович Сичан-Николов умира през 1889 година в Самоков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 146.