Христофор Каракановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Христофор Караконовски)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христофор Каракановски
български офицер
Звание Подполковник
Години на служба от 1880
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Артилерия
Военно формирование №17 пеша дружина
1-ви арт. полк
2-ри арт. полк
3-ти арт. полк
Командвания 4-и не с.с. арт. полк
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал
2 юни 1938 г. (77 г.)
Друга дейност Народен представител в:
V ВНС   [1]

Христофор Маринов Каракановски е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-българската (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христофор Каракановски е роден на 23 януари 1861 г. в Ловеч[2].[3] През 1880 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество Училище във 2-ри випуск и е прекомандирован в киевската крепостна артилерия.[4]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Каракановски служи в 1-ви артилерийски полк (28 септември – 30 октомври 1885), след което е на разпореждане на началника на Северния отряд[4], като командва средния участък на Видинската крепост – бастиони №5 и №6, заедно с редута в центъра на крепостта.[4] Награден е с Военен орден „За храброст“ IV степен.

След края на войната взема участие в детронацията на княз Александър Батенберг (1886), като след контра-преврата емигрира в Русия, като след разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос се завръща през 1898 г. През 1904 г. е произведен в чин подполковник и същата година назначен за помощник-командир на Видинския крепостен батальон.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Каракановски е мобилизиран и назначен за командир на 4-и нескорострелен артилерийски полк.

Политически се ориентира към БЗНС и е деен съратник на Александър Стамболийски и Райко Даскалов.[5]

Подполковник Христофор Каракановски умира на 2 юни 1838 година в Русе.[6]

Спомените му от Сръбско-българската война озаглавени „Възпоминанията на подполковник Каракановски за действията му в Сръбско-българската война 1885 г., тогава поручик в 1-ви артилерийски полк (сега 4-и артилерийски полк)“ се съхраняват в Централния военен архив.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
  2. Лалев. И. Бележити ловчалии. Енциклопедичен справочник. РИМ-Ловеч, Издателство Витал, Вт, 2013, с. 98
  3. Ловеч и Ловчанско, т. 7, С., 1938, с. 238
  4. а б в Недевска, Е., Шанов, С., стр. 268
  5. Съединението 1885, С., ДИ „П. Берон“, с. 118
  6. Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.

Източници[редактиране | редактиране на кода]