Христофор Караконовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христофор Караконовски
Български офицер
Роден: 23 януари 1861 г.
Починал: 2 юни 1938 г. (77 г.)
Народен представител в:
V ВНС   [1]

Христофор Маринов Караконовски е български офицер, подполковник. Участник в Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912-1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христофор Караконовски е роден на 23 януари 1861 г. в гр. Ловеч. Произхожда от възрожденската фамилия Караконовски. Ориентира се към военното поприще. Завършва втория випуск на Военното училище в София (1880). Служи в артилерийските части на Българската армия.

През Сръбско-българската война (1885) е командващ артилерията на Видинската крепост и командир на Средния сектор (бастион № 5, №6 и редута „Победител“). Хладнокръвно и умело управлява артилерийския огън. Награден е с Орден „За храброст“ IV ст. като един от героите при отбраната на Видинската крепост.

След войната участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886). След контрапреврата е уволнен от Българската армия. Емигрира в Русия и служи в Кавказката военна област. След разрешаването на офицерско-емигрантския въпрос се завръща в България (1898).

Служи като помощник-командир на Видинския крепостен батальон (1904). Участва в Балканската война (1912-1913) като командир на IV- и нескорострелен Артилерийски полк. Военно звание подполковник. Политически се ориентира към БЗНС и е деен съратник на Александър Стамболийски и Райко Даскалов.[2]

Родство: баща Маринчо Караконовски – български търговец и дарител.

Източници[редактиране | редактиране на кода]