Христофор Хесапчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христофор Хесапчиев
български военен деец, учен и дипломат
Роден: 6 февруари 1858 г.
Починал: 15 май 1938 г. (80 г.)

Христофор Георгиев Хесапчиев е български офицер (генерал-майор) и действителен член на БКД (от 1898 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христофор Хесапчиев е роден на 6 февруари 1858 г. в Ерусалим, където родителите му българи габровци са на поклонение на Божи гроб. Израства в Габрово и в 1877 година завършва Априловската гимназия, а през 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София, през ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен към 12-та пехотна дружина. През 1880 г. завършва специален курс на Константиновското пехотно училище, през 1883 г. Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, а на 30 август е произведен в чин поручик. През 1885 г. завършва и висшата офицерска кавалерийска школа в същия град, а на 30 август произведен в чин ротмистър.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е помощник на началник-щаба на войската. Изпратен е на Сливнишката позиция да я разучи и е негова заслугата за избора на позицията. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември 1885 г.). Автор е на доклада за развитието на бойните действия до началник-щаба на войската. За заслугите си през война е награден с Орден „За храброст“ IV степен.

След войната в периода 28 август 1886 – 28 януари 1887 г. е началник на Военното училище в София. През ноември 1886 г. участва в неуспешен опит за метеж срещу властта, арестуван и отстранен от поста. Началник на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания. През 1895 г. е произведен в чин майор, а в периода 1896 – 1898 г. е командир е на 6-и пехотен търновски полк. От 1898 е действителен член на Българската акдемия на науките.

От военната служба се прехвърля в дипломатическата и в периода 1899 – 1904 г. е военно аташе в Белград, като на 14 февруари 1900 г. е произведен в чин подполковник. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин полковник и в периода 1904 – 1905 г. е български дипломатически агент в Белград. Подписва съюзния договор със Сърбия от 1904 година.[2] През същата година е пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в Хага. По-късно от 7 октомври 1905 до 19 юли 1909 г. е дипломатически агент в Букурещ, след което до 7 януари 1911 г. е пълномощен министър на България в Букурещ. На 11 октомври 1910 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е представител на българската войска при Гръцката главна квартира. Христо Силянов пише с голямо възмущение за срещата си с Хесапчиев.

Не би бил в състояние да засегне самолюбието ни и един Хесапчиев, за чието внимание и кулантност в обикновено време ни най-малко не бихме държали. Но как болезнено ни засегна пренебрежението и простащината на председателя на България при гръцката главна квартира тук, в Лерин, и в такъв момент![3]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) е генерал за поръчки.

Посвещава на научна и публицистична дейност. Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография.

През последните години от живота си (след 1929 г.), Хесапчиев работи върху мемоарите си, обхващащи период от 15 години (1899 – 1914 г.), наситени със значими събития от историята на Югоизточна Европа. Озаглавеният „Дипломатическо-военни спомени (1899 – 1914 г.)“ ръкопис се пази в архива на Българската академия на науките и е публикуван едва през 1993 г.

Генерал-майор Христофор Хесапчиев умира на 15 май 1938 г. в София.

През 2003 г. в Румъния е публикувана книгата „Спомени на един български дипломат в Румъния“ (Amintirile unui diplomat bulgar in Romania), представляваща превод на румънски език на част от мемоарите на Хесапчиев, обхващаща периода 1905 – 1910 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Хесапчиев, Х., Гургулят – Брезник, Трън и Пирот, 1890
  • Хесапчиев, Х., Служба на България в чужбина. Военнополитически спомени (1890 – 1914), 1993

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елена Стателова, „Христофор Хесапчиев и неговото дело“ в: Христофор Хесапчиев. „Служба на България в чужбина“, София, 1993
  2. Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на БАН, 1978, стр. 488
  3. Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр.512

Източници[редактиране | редактиране на кода]