Христо Батанджиев
| Христо Батанджиев | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Иван Батанджиев |
| Христо Батанджиев в Общомедия | |
Христо Иванов Батанджиев е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1869 година в град Гумендже, Османска империя (днес Гумениса, Гърция), в което баща му Иван Батанджиев е бил свещеник през 70-те години на XIX век и член на Гумендженската българска община.[1][2] През 1888-1911 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 година е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След Младотурската революция през 1908 година се включва активно в Съюза на българските конституционни клубове в Македония.
През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. Загива по пътя.[3]
Днес в софийския квартал „Орландовци“ има улица, носеща името му.[4][5]
Жени се за учителката в Солунската българска девическа гимназия Екатерина Периклиева (1909).[6] Негов син е Иван Батанджиев, български спортен деятел, футболен съдия и национален треньор, един от създателите на Националната футболна дивизия, председател на Българския футболен съюз. Негов внук е геологът Иван Батанджиев.[7]
-
Портрет на Батанджиев
-
Портрет на Батанджиев
-
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Батанджиев (28-и в третата колона)
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Иван Батанджиев | |||||||||||||||||||||
| Екатерина Периклиева | Христо Батанджиев (1869 - 1913) | Олимпия Батанджиева | |||||||||||||||||||
| Иван Батанджиев (1899 - ?) | |||||||||||||||||||||
| Иван Батанджиев (р. 1936) | |||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Димитровъ, Лазаръ. Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село. // Илюстрация Илиндень XV (4 (144). София, априлъ 1943.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 58.
- ↑ Караянев, Атанас. Последните дни на Българската търговска гимназия и заточение на о. Трикери, с. 12, solunbg.org, посетен на 7 април 2023 (Споменът се съхранява в Църковно-историческия архивен институт с инв. № 10847.)
- ↑ Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 222.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 252.
- ↑ Кунов, Ангел. Ст.н.с. д-р Иван Батанджиев на 80 години. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2-3). София, Българска академия на науките, 2016. с. 111.
| |||||||
| Елисавета Кондратиева | → | директор на Солунската българска девическа гимназия (1889 – 1890) |
→ | Марин Пундев |
