Христо Благоев (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Благоев.

Христо Благоев
български иконописец
Роден
Починал
26 юли 1947 г. (84 г.)
Стенопис на Свети Йоан Кръстител в Долнопасарелския манастир
Ктиторският портрет на игумен Васил Иванов в Долнопасарелския манастир
Стенопис на Христос Вседържител в Долнопасарелския манастир

Христо Благоев (Блажев) Дамянов е виден български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя, на 16 юни 1863 година.[2] Син е на зографа Благой Дамянов, а по-големият му брат Михаил Благоев също е зограф.[1] В Тресонче учи псалтир, часослов, наустница и смятане при свещеник Мартин, а при баща си образопиство.[2] Христо се е занимавал и с революционна дейност.[1]

През 1870 година след смъртта на баща си двамата братя напускат родното си място и заминават да работят в Софийско. Рисуват икони и стенописи с оригинален рисунък, в който преобладават сините цветове. В 1871 година рисуват иконите и стенописите в църквата „Света Троица“ в село Мировяне.[1][3]

Стенописи от Долнопасарелския манастир, 1880 г.

В 1880 година изписват Долнопасарелския манастир „Свети Петър и Павел“.[1] Над входната врата на църквата в нишата имало запазен отчасти надпис, който казва „из рука... Ристо Благоеви из Дебър от село Тресанче“.[1] Втори надпис над вратата отвън дава датата 15 юни 1880 година.[4] Тяхната живопис поразява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка.[4] На западната стена е и портретът на ктитора игумен Васил Иванов от Сопот, в почти цял ръст, монашеско облекло, коленичил с ръце скръстени на гърдите и наведена глава. В ръката си тя държи разгърнат свитък с текст „Тебе молимся Владичицу сохрани манастиръ и народъ“.[4]

Стенописи от „Света Петка“ в Богьовци, 1882 г.

През 1882 година двамата работят в църквата „Света Петка“ в Богьовци. Забележителен е ктиторският портрет на дядо Гълъб в народна носия.[4][5]

По-късно работят в църквата „Свети Никола“ в Драговищица, където оставят надпис „Из руки Михаил Зограф Благоев из Дебърско окружие село Тресонче 1884 год. месец април ден 2-рий“. Стенописите тук се отличават с лекота на изпълнението и своеобразния си колорит.[4] На следната 1885 година двамата работят в църквата „Вси Светии“ в Мрамор[6][4] и в църквата „Свети Николай“ в Негован[7][4] Стенописите в Негован покриват всички стени на църквата и макар да не са подписани, те много приличат на подписаните в Долнопасарелския манастир, а и имената на зографите са запомнени от стари църковни настоятели. Дело на двамата са и няколко иконостасни икони – на Свети Георги, Свети Димитър, Св. св. Кирил и Методий, Света Троца, както и апостолските и целувателните икони.[4] В 1887 година Христо Благоев работи в София като рисува много добри тавани.[1]

През 1890 година Христо Благоев се заселва в село Антон, където живее няколко години и работи из околните села.[2] Рисува заедно с братовия си син Серафим[2] стенописите в построената през 1893 година църква „Свети Илия“, но по-късно те са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 - 1903“.[2] В същата 1903 година Христо Благоев рисува в църквата „Въведение Богородично“ в Стара Загора. Рисува и икони за църквата в село Клисура и църквата „Свети Димитър“ в Крабурун.[2]

В 1905 година става свещеник в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“.[8] Заедно със Серафим в 1907 година изографисва църквата „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат.[1][9] През 1908 година се установява като свещеник в село Дунавци[10][8] и рисува иконите в църквата „Свети Димитър“.[8]

Умира в Дунавци на 26 август 1947 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 198.
  2. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 200.
  3. История на храм "Света Троица". // Добре дошли в Мировяне. Посетен на 2015-03-31.
  4. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 199.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 69, 177.
  6. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980, с. 97.
  7. Негованската църква "Свети Николай". // Храм „Свети Седмочисленици“. Посетен на 4 март 2014 г.
  8. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 201.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 69, 177.
  10. Българска академия на науките. Институт за изкуствознание. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том 1. София, Издателство на БАН, 1980. с. 97, 215.
     Портал „Македония“         Портал „Македония