Христо Благоев (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Христо Благоев.

Христо Благоев
български иконописец
Роден
Починал
26 юли 1947 г. (84 г.)
Стенопис на Свети Йоан Кръстител в Долнопасарелския манастир
Ктиторският портрет на игумен Васил Иванов в Долнопасарелския манастир
Стенопис на Христос Вседържител в Долнопасарелския манастир

Христо Благоев (Блажев) Дамянов е виден български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя, на 16 юни 1863 година.[2] Син е на зографа Благой Дамянов, а по-големият му брат Михаил Благоев също е зограф.[1] В Тресонче учи псалтир, часослов, наустница и смятане при свещеник Мартин, а при баща си образопиство.[2] Христо се е занимавал и с революционна дейност.[1]

През 1870 година след смъртта на баща си двамата братя напускат родното си място и заминават да работят в Софийско. Рисуват икони и стенописи с оригинален рисунък, в който преобладават сините цветове. В 1871 година рисуват иконите и стенописите в църквата „Света Троица“ в село Мировяне.[1][3]

Стенописи от Долнопасарелския манастир, 1880 г.

В 1880 година изписват Долнопасарелския манастир „Свети Петър и Павел“.[1] Над входната врата на църквата в нишата имало запазен отчасти надпис, който казва „из рука... Ристо Благоеви из Дебър от село Тресанче“.[1] Втори надпис над вратата отвън дава датата 15 юни 1880 година.[4] Тяхната живопис поразява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка.[4] На западната стена е и портретът на ктитора игумен Васил Иванов от Сопот, в почти цял ръст, монашеско облекло, коленичил с ръце скръстени на гърдите и наведена глава. В ръката си тя държи разгърнат свитък с текст „Тебе молимся Владичицу сохрани манастиръ и народъ“.[4]

Стенописи от „Света Петка“ в Богьовци, 1882 г.

През 1882 година двамата работят в църквата „Света Петка“ в Богьовци. Забележителен е ктиторският портрет на дядо Гълъб в народна носия.[4][5]

По-късно работят в църквата „Свети Никола“ в Драговищица, където оставят надпис „Из руки Михаил Зограф Благоев из Дебърско окружие село Тресонче 1884 год. месец април ден 2-рий“. Стенописите тук се отличават с лекота на изпълнението и своеобразния си колорит.[4] На следната 1885 година двамата работят в църквата „Вси Светии“ в Мрамор[6][4] и в църквата „Свети Николай“ в Негован[7][4] Стенописите в Негован покриват всички стени на църквата и макар да не са подписани, те много приличат на подписаните в Долнопасарелския манастир, а и имената на зографите са запомнени от стари църковни настоятели. Дело на двамата са и няколко иконостасни икони - на Свети Георги, Свети Димитър, Св. св. Кирил и Методий, Света Троца, както и апостолските и целувателните икони.[4] В 1887 година Христо Благоев работи в София като рисува много добри тавани.[1]

През 1890 година Христо Благоев се заселва в село Антон, където живее няколко години и работи из околните села.[2] Рисува заедно с братовия си син Серафим[2] стенописите в построената през 1893 година църква „Свети Илия“, но по-късно те са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 - 1903“.[2] В същата 1903 година Христо Благоев рисува в църквата „Въведение Богородично“ в Стара Загора. Рисува и икони за църквата в село Клисура и църквата „Свети Димитър“ в Крабурун.[2]

В 1905 година става свещеник в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“.[8] Заедно със Серафим в 1907 година изографисва църквата „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат.[1][9] През 1908 година се установява като свещеник в село Дунавци[10][8] и рисува иконите в църквата „Свети Димитър“.[8]

Умира в Дунавци на 26 август 1947 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 198.
  2. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 200.
  3. История на храм "Света Троица". // Добре дошли в Мировяне. Посетен на 2015-03-31.
  4. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 199.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 69, 177.
  6. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980, с. 97.
  7. Негованската църква "Свети Николай". // Храм „Свети Седмочисленици“. Посетен на 4 март 2014 г.
  8. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 201.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 69, 177.
  10. Българска академия на науките. Институт за изкуствознание. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том 1. София, Издателство на БАН, 1980. с. 97, 215.
     Портал „Македония“         Портал „Македония