Христо Божинов
| Христо Божинов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | 1968 г.
|
Христо Проданов Божинов (Божанов), наричан Ичко Попето или Ристо Комитата,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Божинов е роден през 1881[1] (1882[3], 1883[2] или 1884[3])[3] година в ениджевардарската паланка Гумендже, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Участва в дейността на ВМОРО. През април 1905 година става четник в четата на Апостол Петков и с нея участва във всички сражения с османски войски и гръцки андарти и в Ениджевардарското езеро и в планината до Младотурската революция от 1908 година. Среща се с американския журналист Алберт Сониксен, както и със сестриника на Абдул Хамид Кемал бей, изпратен от султана при Апостол войвода.[2]
През 1909 година се прехвърля в Свободна България и се установява в бялослатинското село Габаре. През 1910 година е член на местното читалище „Зора“ и се жени за местната жителка Ана Вълчкова, с която има две деца.[1] В началото на Балканската война се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение, влиза в четата на Павел Христов, сетне в четата на Иван Пальошев и в четата на Ичко Димитров, после в 1-ва отделна партизанска рота на Петнадесета щипска дружина. Носител на бронзов медал.[3][2]
След войните Христо Божинов продължава да живее в Габаре.[1]
На 25 март 1943 година, като жител на Габаре, подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Умира в Габаре в 1968 година. Погребан е в Батулските (Горните) гробища на селото.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Никодимов, Ивайло. Един македонски революционер, погребан в Габаре // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 25 юни 2025 г.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 291.
- ↑ а б в г Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 95, 861.
