Христо Вакарелски
Христо Вакарелски | |
български етнограф и фолклорист | |
Портретна снимка на Христо Вакарелски. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | Христо Томов Вакарелски
1896 г.
|
---|---|
Починал | 1979 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Етнография, фолклористика |
Работил в | Народен етнографски музей |
Христо Вакарелски в Общомедия |
Христо Томов Вакарелски е български етнограф и фолклорист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 декември 1896 година в село Момина клисура, Пазарджишко. Първото от пет деца е - има двама братя и две сестри, както и полусестра от втората си майка. Баща му - Томе - се занимавал със земеделие, кръчмарство и търговия.[1]
Завършва средното си образование в Пазарджик през 1917 година, след което веднага постъпва в казармата. Между ноември 1917 и октомври 1918 година е на фронта, след което става учител в село Ветрен, Пазарджишко.[1] От 1919 до 1923 г. следва славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което е учител в Панагюрище, Роман и Самоков. Имал амбицията да бъде литературен критик, но увещаван от професор Шишманов приема стипендия на полското правителство и записва във Варшава, където учи през 1925 – 1927 г. Там силно влияние му оказват професорите му по етнография Станислав Понятовски и Еугениуш Франковски. [1]
От края на 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба в Хелзинки (24 ноември – 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса.
През 1941 – 1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор е на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който остава да работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество. Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда.
Владеел свободно руски, унгарски, немски и френски, като ползвал и полски, чешки и словашки.[1]
Негова дъщеря е диалектологът Донка Вакарелска-Чобанска.
Христо Вакарелски умира на 25 ноември 1979 година в София.
Теренни проучвания
[редактиране | редактиране на кода]Още през 1927 година, като част от група полски студенти, Вакарелски проучва Софийско и Трънско. През следващите години значителните му теренни проучвания обхващат почти всяко кътче от страната, като особено интензивни са те през 30-те години на 20. век. Прави изключително ценни проучвания върху бита и културата на малоазийските и тракийските българи-бежанци. След присъединяването на Южна Добружджа към България бърза да опише бита на местното население и на преселниците от Северна Добруджа. Най-големи по обем са проучванията му от Самоковско, Смолянско, Кърджалийско, Софийско, Карнобатско, Добруджа, както и родния му Пазарджишки край. Трудовете му обхваща цялата етническа територия на българите, но включват също материали за други етноси като гагаузи, казаци, татари, каракачани, турци.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Христо Вакарелски е наречена улица в кварталите „Витоша“ и „Студентски град“ в София (Карта).
Личният му архив се съхранява във фонд 2072К в Централния държавен архив. Той се състои от 1781 архивни единици от периода 1881 – 2007 г.[3]
- Христо Вакарелски
-
Преди 1930 г.
-
В Македония през 1942 г.
-
Преди 1945 г.
По-важни трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Из веществената култура на българите (1930)
- Бит и език на малоазийските българи (1935)
- Понятия и представи за смъртта и душата. Сравнително фолклорно проучване (1939)
- Български празнични обичаи (1943)
- Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали (1946)
- Ковано желязо (съавтор) (1957)
- Български народни обичаи (1960)
- Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма (1964)
- Етнография на България. (1974, 1977, 2007) (и на полски 1965 г. и немски език – 1969 г.)
- Моят път към и през етнографията (2002)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Арнаудов, Александър. Христо Вакарелски за себе си и за българската етнография // Българска етнология, бр. 4, 1996. София. стр. 46-50
- ↑ Папазян-Таниелян, Сирануш. Архивното наследство на Христо Вакарелски // Българска етнология, бр. 4, 1996. София. стр. 39-43
- ↑ Христо Томов Вакарелски // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 10 април 2019 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Динеков, Петър. Христо Вакарелски, Известия на Етнографския институт с музей, 3 1965, с.5 – 15
- Кръстанова, Киприяна. Христо Вакарелски. Избрани библиографски материали. Известия на Етнографския институт с музей, 3 1965, с. 17 – 26
- Сборник в чест на Христо Вакарелски, С., 1979
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
- Български етнографи
- Български фолклористи
- Български музейни дейци
- Български учители
- Членове на Българското географско дружество
- Носители на Хердерова награда
- Български преводачи на полскоезична литература
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Родени в област Пазарджик
- Починали в София