Христо Вакарелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Христо Вакарелски
български етнограф и фолклорист
Портретна снимка на Христо Вакарелски. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Христо Вакарелски. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
25 ноември 1979 г. (82 г.)
Научна дейност
Област Етнография
Образование Софийски университет
Работил в Народен етнографски музей в София
Христо Вакарелски в Общомедия

Проф. Христо Томов Вакарелски е български етнограф и фолклорист. Роден е на 15 декември 1896 г. в Момина клисура, област Пазарджик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Момина клисура, Пазарджишко. Завършва средното си образование в Пазарджик. От 1919 до 1923 г. следва славянска филология в Софийския университет, след което е учител в Панагюрище, Роман и Самоков. Специализира славянска етнография във Варшава през 1925 – 1927 г.

От 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба в Хелзинки (24 ноември – 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса.

През 1941 – 1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество.

Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда.

Христо Вакарелски почива на 25 ноември 1979 г. в София.

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Снимка от фонда на Христо Вакарелски
  • Из веществената култура на българите (1930)
  • Бит и език на малоазийските българи (1935)
  • Понятия и представи за смъртта и душата. Сравнително фолклорно проучване (1939)
  • Български празнични обичаи (1943)
  • Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали (1946)
  • Ковано желязо (съавтор) (1957)
  • Български народни обичаи (1960)
  • Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма (1964)
  • Етнография на България. (1974, 1977, 2007) (и на полски 1965 г. и немски език – 1969 г.)
  • Моят път към и през етнографията (2002)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Динеков, Петър. Христо Вакарелски, Известия на Етнографския институт с музей, 3 1965, с.5 – 15
  • Кръстанова, Киприяна. Христо Вакарелски. Избрани библиографски материали. Известия на Етнографския институт с музей, 3 1965, с. 17 – 26
  • Сборник в чест на Христо Вакарелски, С. 1979

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]