Христо Гандев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Гандев
български професор и историк
Роден
Починал
27 юли 1987 (79 г.)

Христо Николов Гандев е български професор, историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 декември 1907 г. във Велико Търново. През 1940 г. става преподавал в Софийския университет. В периода 1946 – 1961 г. е ръководител на Катедра по нова обща история. Между 1948 и 1951 г. е декан на Историко-филологическия факултет на университета. През 1958 г. е назначен за директор на Етнографския институт с музей при БАН.[1] Остава на този пост до 1972 г. Умира на 27 юли 1987 г. в София. Професор Христо Гандев е носител на орден „Кирил и Методий“ втора степен (1957), на орден „Червено знаме на труда“ (1968), на орден „Народна република България“ трета степен (1978).

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ранно възраждане 1600 – 1830“, Печатница „Култура“, 1939
  • „Фактори на Българското възраждане“, Печатница „Култура“, 1943
  • „Националната идея в българската историопис“ (1940)
  • „Условия за образуване на българската народност“ (1971)
  • „Етнографски закономерности в образуването на българската народност“ (1972)
  • „Българската народност през ХV в.“, Изд. Наука и изкуство, 1972
  • „Проблеми на българското Възраждане“, Изд. Наука и изкуство, 1976
  • „От народност към нация“, Изд. Наука и изкуство, 1980

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История          Портал „България“         Портал „България