Христо Даново
Христо Даново | |
---|---|
| |
Общи данни | |
Население | 1 593 (ГРАО, 2015-03-15)* |
Землище | 50,029 km² |
Надм. височина | 701 m |
Пощ. код | 4339 |
Тел. код | 031397 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 77462 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община - кмет |
Карлово Емил Кабаиванов (РБ, ВМРО-БНД) |
Кметство - кмет |
Христо Даново Иван Деянов (ДПС) |
Христо Даново (по-рано Текия) е село в Южна България. То се намира в Община Карлово, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Христо Даново се намира в планински район. До него има лавандулови полета, както и полета с Българска маслодайна роза. От София се намира на 120 км, от Карлово на 20 км, а от Пловдив на 80 км. Самото село е в подножието на Централен балкан – Централна стара планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
До селото е разкрита римската пътна станция Суб Радице, в която има и останки от еднокорабна църква от IV век.[1]
Турското име на селото до 1934 г. е било Текке (Текия), след което селото е наречено на Христо Г. Данов. Турското име на селото е било Текке (Текия), поради наличието на мюсюлманско теке (манастир) с дервиши в границите на селото, от което сега е останала само джамията.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Изповядват се християнството и мюсюлманството. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречи на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават, всички са много сплотени и задружни !
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На 200 метра над площада се намира паметникът на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. Има детска градина, както и игрище, на което децата да играят.
Селото се намира в Национален парк „Централен Балкан“ в средната част на Стара планина. То е място за туристически отдих. От него се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“ и „Васил Левски“.
Субрадице е римска пътна станция на пътя Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), отбелязана и на Певтингеровата карта (Tablula Pevtengeriana). Просъществувала през 1 – 5 век. Днес нейните развалини се намират непосредствено до източния край на селото.
В западния край на селото се намират останките от стара римска крепост, от която и до днес можем да забележим тленните останки на тогавашните и жители.
Не далеч по стария военен път се стига до петото по висичина в България пръскало Сувчарско пръскало. Един прекрасен водопад, до който се стига само с човек, който е ходил, тъй като е навътре в гората.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт, поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.
В края на месец юли се провежда и празника на селото, отново с танцови състави, музика, гости.
От 2016 година се провежда, традиционния празник „Джамали в Текията“, той се организира от кукерската група на Христо Даново.Той се организира в зависимост от годината или в края на Февруари или до средата на Март. На него се канят различни, кукерски, певчески и танцови групи.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Г. Данов, писател
- Румен Родопски, народен певец
Други[редактиране | редактиране на кода]
Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.
В селото хората са изключително добри, гостоприемни, топли и да подчертаем работливи!
|
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 81.