Христо Даново
| Христо Даново | |
 Кметство Христо Даново | |
  Христо Даново  Христо Даново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1632 души[1] (31 декември 2025 г.) 32,6 души/km² |
| Землище | 50,029 km² |
| Надм. височина | 701 m |
| Пощ. код | 4339 |
| Тел. код | 031397 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 77462 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Карлово Емил Кабаиванов (СДС, ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Севдалин Янков (ГЕРБ) |
| Христо Даново в Общомедия | |
Хрѝсто Дàново е село в Южна България, община Карлово, област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Христо Даново се намира на около 66 km север-северозападно от областния център град Пловдив, 19 km запад-северозападно от общинския център град Карлово и около 13 km изток-североизточно от град Клисура. Разположено е в южното подножие на Троянската планина – дял на Средна Стара планина. През Христо Даново тече малък приток на течащата западно от него река Каваклъ’ дере (Коджà дере), която югозападно от селото се слива с река Белята (Дамлъ’ дере) и като река Белята[2] на юг се влива в река Стряма.[3]
Южният планински склон и речната долина на запад определят преобладаващия югозападен наклон на терена в селото. Надморската височина в центъра на Христо Даново при църквата е около 586 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са предимно светлокафяви и канелени горски.[4][5] Природните условия благоприятстват като поминък на населението отглеждането на етерично-маслодайни култури (лавандула и маслодайна роза), както и отглеждането на овце.[4]
Общински път от Христо Даново на югоизток води до село Кърнаре и връзки в него с първокласния Подбалкански път и второкласния републикански път II-35 (Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре).
Гара (спирка) на минаващата южно от Христо Даново жп линия София – Карлово – Сливен – Варна има на около километър от селото по пътя към Кърнаре.
Землището на село Христо Даново граничи със землищата на: селата Чифлик и Бели Осъм на север; село Кърнаре на изток; селата Столетово и Слатина на юг; село Розино на запад.[6]
Етническият състав на населението на село Христо Даново по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[7]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 1581 | 100 |
| Българи | 465 | 29,41 |
| Турци | 225 | 14,23 |
| Цигани | 824 | 52,12 |
| Други | 0 | 0 |
| Не се самоопределят | 30 | 1,90 |
| Не отговорили | 37 | 2,34 |
Към 15 март 2024 г. в село Христо Даново има регистрирани: 1807 души по постоянен адрес; 1732 души по настоящ адрес; 1614 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.[8]
Числеността на населението на село Христо Даново по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:[9]
|  |
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Христо Даново – тогава с име Текия[10], остава в Източна Румелия. Село Текия е присъединено към България след Съединението 1885 г. При преброяването на населението през 1893 г. село Текия, община Кара Сарлий (Столетово), околия Карлово, окръг Пловдив има 512 жители.[11] Село Текия е преименувано на Христо Даново през 1934 г.[12][13] Селото е носило турското име Текия (Текке) поради наличието на мюсюлманско теке с дервиши в границите му, от което е останала само джамията.
Непосредствено край селото на изток в местността Сараите (Сараето) има останки от антични и късноантични обществени и жилищни сгради и пътна станция Субрадице на римския път Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), просъществувала през периода I – V век, около която е възникнало неукрепено селище.[4] За охрана на станцията е построена около средата на II век укрепена кула (бург[14]) с размери 28х28 m, а поради разрушаването ѝ е изграден в края на III век и втори бург.[15] Там са разкрити и останки от еднокорабна църква[16] от IV век.[17]
Училище в селото има от 1887 г.[4], когато Евтим Радославов, роден в град Сопот, човек интелигентен и образован, обзавежда в собствената си къща училищна стая и сам купува необходимите училищни помагала и пособия. Тогавашното Министерство на Народното Просвещение разрешава откриването на училище в този частен дом. Първият учител в него е Павли Кантимирев. Училищна сграда е построена през 1932 г. със собствени средства на населението. През учебната 2014 – 2015 г. в основно училище „Генерал Карцов“ се обучават и възпитават 232 деца от подготвителна група до осми клас, като от първи до пети клас е организирано целодневно обучение.[18]
Читалище „Пробуда“ в селото е основано през 1927 г. по инициатива на учителя Калчо Хаджиминев. Читалищната сграда е общинска собственост, дадена за безвъзмездно ползване. През 2009 г. на законово основание[19] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Пробуда-1927 г.“. В сградата се помещават и поща, кметство, пенсионерски клуб. Към читалището към 2023 г. има: Кукерски състав „Текия“; Група за изворен и обработен фолклор; Детски танцов състав – временен; Клубове „Природолюбители“, „Сръчни ръце“, „Историци“ – моя роден край, „Любознйко“.[20]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В Христо Даново се изповядват християнство и ислям. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречат на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Христо Даново към 2025 г. е център на кметство Христо Даново.[21][22]
В село Христо Даново към 2025 г. има:
- действащо читалище „Пробуда-1927 г. с. Христо Даново“;[23][20]
- действащо общинско основно училище „Генерал Карцов“;
- православна църква „Света Троица“;[24]
- протестантска църква;[25]
- джамия;[26]
- пощенска станция.[27]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- В центъра на селото има паметник на българския книжовник Христо Груев Данов, който дарява множество книги на селото.
- На около 600 m северно от площада се намира паметникът на капитан Швейбутски, убит от османците по време на слизането от Троянския Балкан на частта на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. В близост има детска градина, както и игрище за деца.
- Село Христо Даново е в обхвата на защитената територия „Национален парк Централен Балкан“.[28]
- До западния край на селото се намира резерват „Чамджа“ с едно от последните съхранени находища на черен бор.[29]
- Северно от селото се намира пещерата Маазата.[30]
- От селото се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“, а по стария военен път се стига до петия по височина в България водопад – Сувчарско пръскало.
- Северозападно от селото има останки от стара римска крепост (от V – VI век, възстановявана през XI – XIV век).[4][31]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт, поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.
В края на месец юли се провежда и празникът на селото, отново с танцови състави, музика, гости.
От 2016 г. се провежда, традиционният празник „Джамали в Текията“, който се организира от кукерската група на селото. Той се организира в зависимост от годината или в края на февруари, или в средата на март. На него се канят различни кукерски, певчески и танцови групи.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.
Нови къщи в Христо Даново
Стара къща в Христо Даново
Улица в Христо Даново
Църквата „Света Троица" в Христо Даново, построена с активното съдействие на кмета към 2008 г. Недко Несторов.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Река Белята е срещана и с името „Бялата река (Дамлъдере)“.
- ↑ Поддържан резерват „Чамджа“. План за управление на поддържан резерват „Чамджа“ (във връзка с Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г .” на ЕС). Хидрология и хидрография. Речна мрежа, „Белята (р. Дамлъ дере).“ Справка към 16.07.2025.
- 1 2 3 4 5 Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 12, стр. 4663, Христо Даново. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. Кафяви планинско-горски почви (Cambisols). Канелени почви (Chromic cambisols). Справка към 12.07.2025.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 юли 2025. (на английски)
- ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Пловдив, община Карлово. Село Христо Даново. Справка към 13.07.2025.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Христо Даново, общ. Карлово, обл. Пловдив. Справка към 13.07.2025.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Информация с. Христо Даново, общ. Карлово, обл. Пловдив - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път.
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 26 (31). Окръг Пловдив / Околия Карлово / Община Кара Сарлий: 2) с. Текия.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ХРИСТО ДАНОВО (Текия). (Справка към 13 юли 2025.)
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Информация с. Христо Даново, общ. Карлово, обл. Пловдив - 14/08/1934. Събитие: промяна на наименование.
- ↑ ((en)) Burgus
- ↑ Български крепости > Обекти в България > С. Христо Даново – пътна станция Субрадице. Справка към 22 юли 2025.
- ↑ Речник на българския език КО̀РАБ³ м. Архит. Продълговато помещение, част от интериора на християнска църква, ограничено от едната или от двете страни с редица колони или стълбове.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 81.
- ↑ Основно училище "Генерал Карцов"
- ↑ Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)
- 1 2 Информационна карта за 2023 г., читалище „Пробуда-1927 г. с. Христо Даново“, село Христо Даново, община Карлово, област Пловдив.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Христо Даново, общ. Карлово.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Пловдив, кметство Христо Даново.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Пробуда-1927 г. с. Христо Даново“, село Христо Даново, община Карлово, област Пловдив.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Христо Даново, област Пловдив.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Христо Даново, област Пловдив.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Христо Даново, област Пловдив.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 4339 Христо Даново // Посетен на 13 юли 2025.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН (Код в регистъра: 2). Категория: Национален парк. ... с. Христо Даново. Справка към 28.07.2025 г.
- ↑ Поддържан резерват „Чамджа“
- ↑ Пещерите в България : Информация за Маазата
- ↑ Български крепости > Обекти в България > С. Христо Даново – крепост Градище. Справка към 22 юли 2025.
| ||||||||||