Христо Даново
Христо Даново | |
---|---|
Кметство Христо Даново | |
Общи данни | |
Население | 1751 души[1] (15 септември 2022 г.) 35 души/km² |
Землище | 50,029 km² |
Надм. височина | 701 m |
Пощ. код | 4339 |
Тел. код | 031397 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 77462 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Карлово Емил Кабаиванов (ГЕРБ (СДС)) |
Кметство – кмет | Христо Даново Иван Деянов (ДПС) |
Христо Даново в Общомедия |
Христо Даново (по-рано Текия) е село в Южна България. То се намира в Община Карлово, област Пловдив. Най голямата забележителност е практикуването на ендуро с кросови мотори
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Христо Даново се намира в планински район. До него има лавандулови полета, както и полета с маслодайна роза. От София се намира на 120 км, от Карлово на 20 км, а от Пловдив на 80 км. Самото село е в подножието на Централен Балкан – Средна Стара планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
До селото е разкрита римската пътна станция Суб Радице, в която има и останки от еднокорабна църква от IV век.[2]
Турското име на селото до 1934 г. е било Текке (Текия), след което селото е наречено на Христо Г. Данов. Турското име на селото е било Текке (Текия) поради наличието на мюсюлманско теке (манастир) с дервиши в границите на селото, от което сега е останала само джамията.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Изповядват се християнството и мюсюлманството. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречи на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На центъра на селото се намира паметникът на Христо Груев Данов, който дарява множество книги на селото.
На 600 метра над площада се намира паметникът на капитан Швейбутски. Той е убит от османците по време на слизането от Троянския Балкан на частта на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. Има детска градина, както и игрище за деца.
До западния край на селото се намира и резерват „Чамджа“ с едно от последните съхранени находища на черен бор.[3]
Над селото се намира и пещера Маазата.[4]
Селото се намира в близост до национален парк „Централен Балкан“, в южното подножие на Средна Стара планина. От него се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“.
„Субрадице“ е римска пътна станция на пътя Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), отбелязана и на „Певтингеровата карта“. Просъществувала през 1 – 5 век. Днес нейните развалини се намират непосредствено до източния край на селото.
В западния край на селото се намират останките от стара римска крепост.
Недалеч по стария военен път се стига до петия по височина в България водопад – Сувчарско пръскало.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт, поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.
В края на месец юли се провежда и празникът на селото, отново с танцови състави, музика, гости.
От 2016 година се провежда, традиционният празник „Джамали в Текията“, който се организира от кукерската група на селото. Той се организира в зависимост от годината или в края на февруари, или в средата на март. На него се канят различни кукерски, певчески и танцови групи.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Г. Данов, писател
- Румен Родопски, народен певец
Други[редактиране | редактиране на кода]
Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 81.
- ↑ Поддържан резерват „Чамджа“
- ↑ Пещерите в България : Информация за Маазата
|