Христо Даново

Христо Даново
	Христо Даново
	; Кметство Христо Даново
	Христо Даново Координати: 42°43′27.78″ с. ш. 24°36′06.84″ и. д. / 42.724384° с. ш. 24.601902° и. д. Христо Даново
Общи данни
Население	1732 души (15 март 2024 г.); 34,6 души/km²
Землище	50,029 km²
Надм. височина	701 m
Пощ. код	4339
Тел. код	031397
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	77462
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Карлово; Емил Кабаиванов ; (СДС, ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Севдалин Янков (ГЕРБ)
	Христо Даново в Общомедия

Христо Даново (по-рано Текия) е село в Южна България. То се намира в Община Карлово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Христо Даново се намира в планински район. До него има лавандулови полета, както и полета с маслодайна роза. От София се намира на 120 км, от Карлово на 20 км, а от Пловдив на 80 км. Самото село е в подножието на Централен Балкан – Средна Стара планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

До селото е разкрита римската пътна станция Суб Радице, в която има и останки от еднокорабна църква от IV век.^[2]

Турското име на селото до 1934 г. е било Текке (Текия), след което селото е наречено на Христо Г. Данов. Турското име на селото е било Текке (Текия) поради наличието на мюсюлманско теке (манастир) с дервиши в границите на селото, от което сега е останала само джамията.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище "Генерал Карцов"[редактиране | редактиране на кода]

Просветното дело в с. Христо Даново започва в през1887година, когато Евтим Радославов, родом от град Сопот, човек интелигентен и образован, обзавежда в собствената си къща училищна стая и сам купува необходимите училищни помагала и пособия. Тогавашното Министерство на Народното Просвещение разрешава откриването на училище в този частен дом. Първият учител в него се казва Павли Кантимирев.^[3]

Народно читалище "Пробуда-1927 г."[редактиране | редактиране на кода]

Читалището е основано през 1927 г. по инициатива на учителя Калчо Хаджиминев. Читалищната сграда е общинска собственост, дадена за безвъзмездно ползване. В сградата се помещават Поща, Кметство, Пенсионерски клуб. Към читалището има: Кукерски състав "Текия", Детски състав за модерни танци, Детски народен състав.^[4]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На центъра на селото се намира паметникът на Христо Груев Данов, който дарява множество книги на селото.

На 600 метра над площада се намира паметникът на капитан Швейбутски. Той е убит от османците по време на слизането от Троянския Балкан на частта на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. Има детска градина, както и игрище за деца.

До западния край на селото се намира и резерват „Чамджа“ с едно от последните съхранени находища на черен бор.^[5]

Над селото се намира и пещера Маазата.^[6]

Селото се намира в близост до национален парк „Централен Балкан“, в южното подножие на Средна Стара планина. От него се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“.

„Субрадице“ е римска пътна станция на пътя Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), отбелязана и на „Певтингеровата карта“. Просъществувала през 1 – 5 век. Днес нейните развалини се намират непосредствено до източния край на селото.

В западния край на селото се намират останките от стара римска крепост.

Недалеч по стария военен път се стига до петия по височина в България водопад – Сувчарско пръскало.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Изповядват се християнството и мюсюлманството. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречи на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт, поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.

В края на месец юли се провежда и празникът на селото, отново с танцови състави, музика, гости.

От 2016 година се провежда, традиционният празник „Джамали в Текията“, който се организира от кукерската група на селото. Той се организира в зависимост от годината или в края на февруари, или в средата на март. На него се канят различни кукерски, певчески и танцови групи.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Румен Родопски, народен певец

Други[редактиране | редактиране на кода]

Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.