Христо Даново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Даново
Кметство Христо Даново
Кметство Христо Даново
Общи данни
Население1751 души[1] (15 септември 2022 г.)
35 души/km²
Землище50,029 km²
Надм. височина701 m
Пощ. код4339
Тел. код031397
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ77462
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(ГЕРБ (СДС))
Кметство
   кмет
Христо Даново
Иван Деянов
(ДПС)
Христо Даново в Общомедия

Христо Даново (по-рано Текия) е село в Южна България. То се намира в Община Карлово, област Пловдив. Най голямата забележителност е практикуването на ендуро с кросови мотори

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Христо Даново се намира в планински район. До него има лавандулови полета, както и полета с маслодайна роза. От София се намира на 120 км, от Карлово на 20 км, а от Пловдив на 80 км. Самото село е в подножието на Централен Балкан – Средна Стара планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

До селото е разкрита римската пътна станция Суб Радице, в която има и останки от еднокорабна църква от IV век.[2]

Турското име на селото до 1934 г. е било Текке (Текия), след което селото е наречено на Христо Г. Данов. Турското име на селото е било Текке (Текия) поради наличието на мюсюлманско теке (манастир) с дервиши в границите на селото, от което сега е останала само джамията.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Изповядват се християнството и мюсюлманството. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречи на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На центъра на селото се намира паметникът на Христо Груев Данов, който дарява множество книги на селото.

На 600 метра над площада се намира паметникът на капитан Швейбутски. Той е убит от османците по време на слизането от Троянския Балкан на частта на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. Има детска градина, както и игрище за деца.

До западния край на селото се намира и резерват „Чамджа“ с едно от последните съхранени находища на черен бор.[3]

Над селото се намира и пещера Маазата.[4]

Селото се намира в близост до национален паркЦентрален Балкан“, в южното подножие на Средна Стара планина. От него се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“.

„Субрадице“ е римска пътна станция на пътя Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), отбелязана и на „Певтингеровата карта“. Просъществувала през 1 – 5 век. Днес нейните развалини се намират непосредствено до източния край на селото.

В западния край на селото се намират останките от стара римска крепост.

Недалеч по стария военен път се стига до петия по височина в България водопад – Сувчарско пръскало.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт, поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.

В края на месец юли се провежда и празникът на селото, отново с танцови състави, музика, гости.

От 2016 година се провежда, традиционният празник „Джамали в Текията“, който се организира от кукерската група на селото. Той се организира в зависимост от годината или в края на февруари, или в средата на март. На него се канят различни кукерски, певчески и танцови групи.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 81.
  3. Поддържан резерват „Чамджа“
  4. Пещерите в България : Информация за Маазата