Христо Добрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Добрев
Български офицер и политик
Роден
Починал
5 март 2013 г. (на 89 г.)
Професия военен деец, генерал-полковник
Политика
Партия БКП (1942 – 1990)
Депутат
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   

Христо Добрев Стоянов (Дико) е политик от БКП, партизанин, офицер (генерал-полковник)[1]. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война и партизанин от Народна бойна дружина „Чавдар“ и Партизански отряд „Христо Кърпачев“. Последно началник на Генералния щаб на БНА (1990).

Народен представител в V, VI, VII, VIII и IX Обикновено народно събрание и VII Велико народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Христо Добрев е роден на 2 юни 1923 г. в Ловченското село Драгана. Като ученик в VII клас на Смесена гимназия „Цар Борис III“ е активен член на РМС (1937). Председател е на Ученически кооперативен стол „Солидарност“.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.Заплашен от полицейски арест, преминава в нелегалност и става партизанин от 17 февруари 1942 г. в Народна бойна дружина „Чавдар“. Приема партизанското име „Дико“. От 30 октомври 1942 г. е член на БРП (к.)

Избран е за политкомисар на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ и за заместник-политкомисар на Ловешко-Троянския военнооперативен район на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА (1944). Участва многократно в партизански акции, престрелки и сражения с правителствените сили. За тази дейност е осъден задочно на смърт по ЗЗД.

Участва активно в установяване управлението на Отечествения фронт в град Ловеч. След 9 септември 1944 г. завършва Народната мъжка гимназия „Христо Кърпачев“(1945).

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Постъпва в БНА на 16 септември 1944 г. и служи като помощник-командир на гвардейската дружина при тридесет и четвърти пехотен ловешки полк. В периода 16 януари 1945 – 30 януари 1946 г. е политически инструктор в девета пехотна плевенска дивизия. От 1 февруари 1946 до 30 декември 1947 г. е политически инструктор при помощник-началника на втора армия. Между 1 януари и 30 септември 1947 г. завършва политически курс за офицер в Народното военно училище в София. След това е началник на отделение в политическия отдел на 1-ва армия.

Завършва престижната руска Военна академия „Михаил Фрунзе“ (1950) и Военната академия „Климент Ворошилов“ на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (1956). Заместник-началник на оперативния отдел на Оперативното управление и заместник-началник на Оперативно управление на Генералния щаб (1 декември 1950 – 30 ноември 1954), началник-щаб на Втора армия (1956 – 2 август 1958). От 2 август 1958 г. е началник на Оперативното управление на Генералния щаб. Първи заместник-началник на Генералния щаб на БНА (1960 – 1968). В периода 1 юли 1963 – 31 октомври 1964 г. е началник-щаб на Главното управление за подготовка на войските в Министерството на отбраната. заместник-министър на народната отбрана и командващ войските на ПВО и ВВС (1968 – 1973), първи заместник-министър на народната отбрана и командващ Сухопътните войски (1973 – 1987). Заместник-главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор (1980 – 1989). Уволнен от военна служба на 15 август 1990 г. и преминава в запаса на 22 декември същата година[2].

Последно е началник на Генералния щаб на Българската армия (1990). Кандидат-член (1966 – 1971) и член на ЦК на БКП (1971 – 1989).[3][4], до 2 февруари 1990 г.

Умира на 5 март 2013 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Христо Добрев е автор на книгата „За съвременната война и бойната готовност“, ВИ, С., 1977 г. Публикува статии за партизанското движение в Ловешко-Троянския край. Издава свои мемоари, озаглавени „Непокорна младост“ (2001).[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан – 11 септември 1944
  • майор – 9 септември 1945
  • подполковник – 9 септември 1948
  • полковник – 21 май 1951
  • генерал-майор – 1 октомври 1959
  • генерал-лейтенант – 1 ноември 1964
  • генерал-полковник – 29 август 1965

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманова, К., Смислени години. „История на Борисовото училище 1893 – 1945“, изд. ИК „Сафо“, Ловеч, 2003 г. ISBN 954-784-037-1
  • Добрев, Х., „Непокорна младост“, изд. ИК „Орбел“, С., 2001 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 3.
  2. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 320
  3. Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 49, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 12 декември 1966 г., относно: проектоплана и проектобюджета на страната за 1967 г.; участието на делегацията на ЦК на БКП на IX конгрес на Унгарската социалистическа партия; разговори с Йосип Броз Тито, с. 84 – 86.
  4. Ф. 1Б; оп. 58; а.е. 55, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 6 юли 1971 г., във връзка с: предложение за избиране органи на държавното управление; освобождаване на Станко Тодоров като секретар на ЦК на БКП и избиране на Георги Филипов за секретар на ЦК, с. 24 – 25.
  5. Христо, Добрев. Непокорна Младост, Антифашистката борба в Ловеко-Троянския край в периода 1942 – 1944 г.. София, Изд. на ИК „Сафо“, 2001. ISBN ISBN 954-496-63-1.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България          Портал „Политика“         Портал „Политика