Христо Златаров
| Христо Златаров | |
| български търговец | |
| Роден |
1845 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1908 г.
|
Христо Георгиев Златаров (среща се и като Златарев) е виден български търговец, общественик и дарител от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1845 година[1] в българския южномакедонски град Кукуш. Баща му Георги Тенов Златаров е виден кукушки търговец и един от градските първенци по време на борбата против гръцкото духовенство, за църковнослужение и просвета на български език.[2]
Христо Г. Златаров и брат му Димитър стават крупни търговци на прежди и платна[3] – манифактурно производство, много силно развито в кукушкия край, като продукцията е продавана от търговците платнари надалеч, в Западна Македония, Албания, Босна и Херцеговина.[4] Кузман Шапкарев пише, че по времето, когато е учителствувал в Струга, братята Златарови често са посещавали този район, и поставя Христо Г. Златаров редом до Нако Станишев по познаване на тези земи и тамошните хора. Христо и Димитър Златарови, въз основа на личните си впечатления от Кузман Шапкарев и работата му в стружкото училище, препоръчват на кукушани да го поканят за учител („на вращанието си в Кукуш възхвалявали и може би превишавали пред съгражданите си трудолюбието и успехите ми в стружкото училище“). Към тяхната препоръка се присъединява и Димитър Миладинов и така Кузман Шапкарев и жена му Елисавета Миладинова са канени, докато стават учители в Кукуш (1864).[5]
Търговията на Христо и Димитър Златарови се разраства и те се преместват в Солун. Първи от солунските търговци те започват да внасят от чужбина европейски стоки и да конкурират гърците и евреите. Установяват обширни стопански връзки с Англия и Франция. Внасят памучни платове и прежди.[6] В края на XIX век са сред най-богатите търговци в Солун. В проучването на Атанас Шопов от 1897 година за най-заможните българи в града (осемте търговци с капитал между 1000 и 30 000 турски лири) името на Христо Златаров е на второ място след Хаджимишеви, а на Димитър е на шесто.[7]
През годините името на Христо Златаров се споменава като дарител. За превръщането на българския параклис „Св. Кирил и Методий“ в църква през 1881 година той дарява 300 зл. гр.[8] В началото на XX век е дарител, както и брат му, на Фонд „Милосърдие“ на Евтим Спространов.[9] И двамата братя са дейци на солунската българска община още от ранните ѝ години.[10]
Към 1907 година семейството на Христо Златаров, вече вдовец, се състои от синовете му Янак (роден в 1865 година, който по това време е търговец в Америка), Георги (роден 1870, семеен с дъщеря Екатерина), Димитър (роден 1878, студент), Никола (роден 1887, търговец).[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Константинова, Юра и др. Българите в Солун според екзархийското преброяване от 1907 година // Известия на държавните архиви (115 – 116). София, Държавна агенция „Архиви“, 2018. с. 380.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 83.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 155.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 64–65.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 155–156.
- ↑ Алексиев, Никола П. Българи – търговци в Солун // macedonia.kroraina.com.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 76.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 128.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 175.
- ↑ Алексиев, Владислав. Създаването на българската община в Солунъ // Сборникъ Солунъ. 1934. с. 190.
