Христо Иванов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.

Христо Иванов
български политик и юрист
5 юли 2021 г.
Роден

Учил вСофийски университет
Политика
ПартияДа, България!
Министър на правосъдието и заместник министър-председател на България
6 август 2014 – 7 ноември 2014
Министър на правосъдието
7 ноември 2014 – 18 декември 2015
Народен представител в:
XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   
Семейство
МайкаМария Бойкикева
Христо Иванов в Общомедия

Христо Любомиров Иванов е български политик, юрист, заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки[1] от 6 август до 7 ноември 2014 г., министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г. От 7 януари 2017 г. е ръководител на новообразуваната ПП „Да, България!“. Народен представител и председател на парламентарната група на "Демократична България" в XLV народно събрание, XLVI народно събрание, XLVII народно събрание, XLVIII народно събрание и XLIX народно събрание.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Христо Иванов е роден на 13 септември 1974 година в София.[1] Баща му Любомир Иванов е строителен инженер, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“, член е на Българската комунистическа партия (БКП). По майчина линия принадлежи към известен род от Македония, негов родственик е митрополит Натанаил Охридски. Майка му Мария Бойкикева е родена през 1932 година в Москва в семейството на Недялко Бойкикев, комунист и политически емигрант, който малко по-късно загива в Голямата чистка. Тя идва в България след Деветосептемврийския преврат и работи като редактор в издателство. Член на БКП, в края на 80-те години Бойкикева участва в няколко дисидентски организации, за което е изключена от партията, но по-късно се връща в Българската социалистическа партия.

Иванов завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][3] Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, в САЩ в областта на правото и националната сигурност.[3]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите.[1] От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.[1]

От 2002 г. е вписан като адвокат. През 2014 г., броени дни след като е назначен за служебен министър на правосъдието и вицепремиер в служебния кабинет на Георги Близнашки, срещу него започва медийна кампания, в рамките на която става известно, че поради неплащане на членски внос в Софийската адвокатска колегия е бил глобяван нееднократно и накрая е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия за времето от 28 март 2014 г. до 28 септември 2014 г.[4][5]

Български институт за правни инициативи[редактиране | редактиране на кода]

От 2006 г. до 2014 г.[6] е програмен директор на Фондация „Български институт за правни инициативи“, където ръководи проекти в областта на съдебната реформа, предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.[1]

В периода 2008–2011 Иванов публикува кратки разкази под псевдонима Христо Бойкикев в различни онлайн издания. Сред тях са „Дарът“ (в. Сега, 2008), „Thanksgiving във Филаделфия“ (Епифании, 2010), „В Не-мястото“ (svobodata.com, 2011), „Inside” (Brown Bunny Magazine, 2011).[7][8][9]

През 2010 – 2011 година, със стипендия на американската програма за културен обмен „Фулбрайт“, преминава специализация в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в Съединените щати в правното училище на Американския университет във Вашингтон.[1][10]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 6 август 2014 г. президентът Росен Плевнелиев назначава Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки. След края на мандата на служебния кабинет, на 8 ноември 2014 г. Иванов е избран от Народното събрание за министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – пост, който заема до 9 декември 2015 г., когато подава оставка [11] заради бламиране на съдебната реформа от страна на ГЕРБ [12].

На 9 декември 2016 г. заедно с Мануела Малеева и Кристиан Таков Иванов анонсира нов политически проект, чието начало е дадено по време на среща „Говорим за България“, проведена в Независим театър.[13][14]

Месец по-късно, на 7 януари 2017 г., учредява новата си партия, която се нарича Движение „Да, България“ [15].

На 12 април 2018 г. заедно с Атанас Атанасов – председател на ПП „Демократи за силна България“ (ДСБ) и Владислав Панев – председател на ПП „Зелените“, представя ново политическо обединение „Демократична България“, което се обявява в опозиция на текущата власт и като алтернатива на партиите ГЕРБ, БСП и ДПС.[16]

На 7 юли 2020 г. Христо Иванов провежда акция по вода до местността Росенец (Бургаска област), където се оказа, че е ограничен достъпът на граждани до плаж, който е изключителна публична собственост. Акцията има голям отзвук и дава началото на поредица от протести в страната. След направени проверки достъпът до плажа е възстановен, а постройките, които са собственост на Ахмед Доган, се оказват без разрешителни.

В президентските избори за 2021 г. Иванов заявява, че „Демократична България“ подкрепя категорично кандидатурата на Лозан Панов.[17] Лозан Панов от своя страна публично обявява, че не е получил никаква подкрепа от ръководството на ДБ по време на изборите и говори за предателство на „Демократична България“.[18][19]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен, с две деца.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станков
Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Манджуков
 
Бойкикева
(1826 – ?)
 
Натанаил Охридски
(1820 – 1906)
 
Златан Бойкикев
(1822 – ?)
 
Петко Бойкикев
 
Владимир Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фон Хенделберг
 
Спас Манджуков
(1869 – ?)
 
Петър Манджуков
(1878 – 1966)
 
 
 
 
 
Иван Бойкикев
(около 1860 –  след 1907)
 
Никола Бойкикев
 
Никола Бойкикев
(1863 – 1928
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елеонора Коканова
 
Богдан Коканов
 
 
 
 
 
 
 
Недялко Бойкикев
(1894 – ?)
 
Светослав Бойкикев
(1901 – 1985)
 
Владимир Бойкикев
(1897 – 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Невена Коканова
(1938 – 2000)
 
Димитър Коканов
(р. 1943)
 
 
 
Любомир Иванов
 
Мария Бойкикева
(р. 1932)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Иванов
(р. 1974)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Министерство на правосъдието 2014.
  2. Профил на народния представител Христо Иванов // Народно събрание. Посетен на 2022-10-20.
  3. а б „Христо Иванов“ // „Официален сайт на ДА България“. Архивиран от оригинала на 2021-10-22. Посетен на 22 октомври 2021. (на български)
  4. Министър Иванов потвърди новината на „Гласове“, че е с отнети адвокатски права, glasove.com, 8 август 2014 г.
  5. Справка по име[неработеща препратка] в сайта „Регистри на българската адвокатура.
  6. Годишен отчет на фондация „Български институт за правни инициативи“.
  7. Hristo Boykikev. Brown Bunny Magazine // Inside. 18 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2021-06-24. Посетен на 2021-06-23. (на английски)
  8. Христо Бойкикев. svobodata.com // В Не-мястото. 17 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2021-06-24. Посетен на 2021-06-23.
  9. Христо Бойкикев. Епифании // Thanksgiving във Филаделфия. 3 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2021-06-24. Посетен на 2021-06-23.
  10. The Fulbright Program 2014.
  11. Христо Иванов подаде оставка, Клуб „Z“, 9 декември 2015 г.
  12. ГЕРБ бламира съдебната реформа, Христо Иванов подаде оставка, mediapool.bg, 9 декември 2015 г.
  13. Христо Иванов обяви нов политически проект, в-к в. „Дневник“, 9 декември 2016 г.
  14. Има ли българска мечта – новото начало вдясно?, предаване по BiT, 9 декември 2016 (архивирано от оригинала).
  15. Новата партия „Да, България“ ще участва на предстоящите избори, БНР, интервю на Галя Митева, 22 декември 2016 г.
  16. Сформира се ново политическо обединение – „Демократична България“, vesti.bg, 13 април 2018 г.
  17. Зайцев, Валери. „Христо Иванов: С Лозан Панов имаме общи каузи“ // Novini.bg, 17 октомври 2021. Посетен на 22 октомври 2021. (на български)
  18. Лозан Панов: Не усетих подкрепата на "Демократична България", btv новините, 19.11.2021 г.
  19. Панов: Не усетих подкрепа от "Демократична България", Mediapool, 19 ноември 2021
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]