Христо Иванов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.
Христо Иванов
български политик и юрист
Hristo-Ivanov.jpg
Роден

Учил вСофийски университет
Политика
ПартияДа, България!
Министър на правосъдието и заместник министър-председател на България
6 август 2014 – 7 ноември 2014
Министър на правосъдието
7 ноември 2014 – 18 декември 2015
Народен представител в:
XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   
Семейство
МайкаМария Бойкикева
Христо Иванов в Общомедия

Христо Любомиров Иванов е български политик, юрист, заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки[1] от 6 август до 7 ноември 2014 г., министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г. От 7 януари 2017 г. е ръководител на новообразуваната ПП „Да, България!“. Народен представител и председател на парламентарната група на "Демократична България" в XLV народно събрание, XLVI народно събрание и XLVII народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Христо Иванов е роден на 13 септември 1974 година в София[1] в семейство от средната класа. Баща му Любомир Иванов е строителен инженер, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“, член е на Българската комунистическа партия (БКП). По майчина линия принадлежи към известен род от Македония, негов родственик е митрополит Натанаил Охридски. Майка му Мария Бойкикева е родена през 1932 година в Москва в семейството на Недялко Бойкикев, комунист и политически емигрант, който малко по-късно загива в Голямата чистка. Тя идва в България след Деветосептемврийския преврат и работи като редактор в издателство. Член на БКП, в края на 80-те години Бойкикева участва в няколко дисидентски организации, за което е изключена от партията, но по-късно се връща в Българската социалистическа партия.

Иванов завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2] Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, в САЩ в областта на правото и националната сигурност.[2]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите.[1] От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.[1]

От 2002 г. е вписан като адвокат. През 2014 г., броени дни след като е назначен за служебен министър на правосъдието и вицепремиер в служебния кабинет на Георги Близнашки, срещу него започва медийна кампания, в рамките на която става известно, че поради неплащане на членски внос в Софийската адвокатска колегия е бил глобяван нееднократно и накрая е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия за времето от 28 март 2014 г. до 28 септември 2014 г.[3][4]

Български институт за правни инициативи[редактиране | редактиране на кода]

От 2006 г. до 2014 г.[5] е програмен директор на Фондация „Български институт за правни инициативи“, където ръководи проекти в областта на съдебната реформа, предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.[1]

В периода 2008–2011 Иванов публикува кратки разкази под псевдонима Христо Бойкикев в различни онлайн издания. Сред тях са „Дарът“ (в. Сега, 2008), „Thanksgiving във Филаделфия“ (Епифании, 2010), „В Не-мястото“ (svobodata.com, 2011), „Inside” (Brown Bunny Magazine, 2011).[6][7][8]

През 2010 – 2011 година, със стипендия на американската програма за културен обмен „Фулбрайт“, преминава специализация в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в Съединените щати в правното училище на Американския университет във Вашингтон.[1][9]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 6 август 2014 г. президентът Росен Плевнелиев назначава Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки. След края на мандата на служебния кабинет, на 8 ноември 2014 г. Иванов е избран от Народното събрание за министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – пост, който заема до 9 декември 2015 г., когато подава оставка [10] заради бламиране на съдебната реформа от страна на ГЕРБ [11].

На 9 декември 2016 г. заедно с Мануела Малеева и Кристиан Таков Иванов анонсира нов политически проект, чието начало е дадено по време на среща „Говорим за България“, проведена в Независим театър.[12][13]

Месец по-късно, на 7 януари 2017 г., учредява новата си партия, която се нарича Движение „Да, България“ [14].

На 12 април 2018 г. заедно с Атанас Атанасов – председател на ПП „Демократи за силна България“ (ДСБ) и Владислав Панев – председател на ПП „Зелените“, представя ново политическо обединение „Демократична България“, което се обявява в опозиция на текущата власт и като алтернатива на партиите ГЕРБ, БСП и ДПС.[15]

На 7 юли 2020 г. Христо Иванов провежда акция по вода до местността Росенец (Бургаска област), където се оказа, че е ограничен достъпът на граждани до плаж, който е изключителна публична собственост. Акцията има голям отзвук и дава началото на поредица от протести в страната. След направени проверки достъпът до плажа е възстановен, а постройките, които са собственост на Ахмед Доган, се оказват без разрешителни.

В президентските избори за 2021 г. Иванов заявява, че „Демократична България“ подкрепя категорично кандидатурата на Лозан Панов.[16]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен, с две деца.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станков
Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Манджуков
 
Бойкикева
(1826 — ?)
 
Натанаил Охридски
(1820 — 1906)
 
Златан Бойкикев
(1822 — ?)
 
Петко Бойкикев
 
Владимир Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фон Хенделберг
 
Спас Манджуков
(1869 — ?)
 
Петър Манджуков
(1878 — 1966)
 
 
 
 
 
Иван Бойкикев
 
Никола Бойкикев
 
Никола Бойкикев
(1863 — 1928
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елеонора Коканова
 
Богдан Коканов
 
 
 
 
 
 
 
Недялко Бойкикев
(1894 — ?)
 
Светослав Бойкикев
(1901 — 1985)
 
Владимир Бойкикев
(1897 — 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Невена Коканова
(1938 — 2000)
 
Димитър Коканов
(р. 1943)
 
 
 
Любомир Иванов
 
Мария Бойкикева
(р. 1932)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Иванов
(р. 1974)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Министерство на правосъдието 2014.
  2. а б „Христо Иванов“. // „Официален сайт на ДА България“. Посетен на 22 октомври 2021. (на български)
  3. Министър Иванов потвърди новината на „Гласове“, че е с отнети адвокатски права, glasove.com, 8 август 2014 г.
  4. Справка по име в сайта „Регистри на българската адвокатура.
  5. Годишен отчет на фондация „Български институт за правни инициативи“.
  6. Hristo Boykikev. Brown Bunny Magazine. // Inside. 18 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2021-06-23. (на английски)
  7. Христо Бойкикев. svobodata.com. // В Не-мястото. 17 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2021-06-23.
  8. Христо Бойкикев. Епифании. // Thanksgiving във Филаделфия. 3 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2021-06-23.
  9. The Fulbright Program 2014.
  10. Христо Иванов подаде оставка, Клуб „Z“, 9 декември 2015 г.
  11. ГЕРБ бламира съдебната реформа, Христо Иванов подаде оставка, mediapool.bg, 9 декември 2015 г.
  12. Христо Иванов обяви нов политически проект, в-к в. „Дневник“, 9 декември 2016 г.
  13. Има ли българска мечта – новото начало вдясно?, предаване по BiT, 9 декември 2016 (архивирано от оригинала Архив на оригинала от 2016-12-26 в Wayback Machine.).
  14. Новата партия „Да, България“ ще участва на предстоящите избори, БНР, интервю на Галя Митева, 22 декември 2016 г.
  15. Сформира се ново политическо обединение – „Демократична България“, vesti.bg, 13 април 2018 г.
  16. Зайцев, Валери. „Христо Иванов: С Лозан Панов имаме общи каузи“. // Novini.bg, 17 октомври 2021. Посетен на 22 октомври 2021. (на български)
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]