Направо към съдържанието

Христо Калайджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Калайджиев
български революционер и политик
Роден
Починал
26 май 1964 г. (77 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Народен представител в:
XXII ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   
Семейство
ДецаВладимир Калайджиев

Христо Константинов Калайджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия.[1][2]

Христо Калайджиев е роден на 28 август 1886 година в град Енидже Вардар (Па̀зар),[3] тогава в Османската империя. Учи в Скопие и Сяр, завършва българската мъжка гимназия в Солун, работи известно време като учител в Източна Македония и развива революционна дейност като член на ВМОРО. След Младотурската революция от юли 1908 година преподава в Енидже Вардар. Част е от околийският учителски съвет „Надежда“, близък до НФП (българска секция), в който председател е Милан Манолов, Райна Измирлиева е секретар, Магдалина Зотова е касиер, Христо Калайджиев и Дионис Киркитов са съветници.[4]

Прехвърля се в България, където развива активна дейност сред македонската бежанска емиграция.

През 1919 година Христо Калайджиев става член на БКП и между 1925 – 1927 година е член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП. Той е и сред учредителите на Работническата партия и редактира печатния ѝ орган „Работническо дело“ (1927 – 1928). Междувременно членува Съюза на македонските благотворителни братства и във ВМРО (обединена), където развива активна дейност с Борис Михов, Темко Темков и Александър Мартулков. В периода 1927 – 1931 година е депутат в XXII ОНС.

През 1935 година е арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Калайджиев заедно с Йордан Анастасов, Александър Мартулков, Борис Михов и Петър Калчев (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Калайджиев отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба и лежи в затвора от 1935 до 1938 година. През 1941 година е изпратен в политическия трудов лагер „Кръстополе“ край Ксанти, където остава до 1943 година.[5] От 1943 година е член на Областния комитет на Отечествения фронт в София.

Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великбългарският шовинизъм. София, Издателство на българската работническа партия (комунисти), 1945.
Люба Попадамова от Прилеп в Солунската девическа гимназия в 1911 година, по-късно съпруга на Христо Калайджиев

След Деветосептемврийския преврат подписва в София „Апела към македонците в България“.[6] След това е назначен за председател на Съюза на македонските културно-просветни организации.[7] Между 1944 – 1945 година Калайджиев приема македонистки уклон за създаване на единна обединена Македония и македонска нация, но скоро се отказва от тези идеи. Назначен е за подпредседател на Македонския научен институт заедно с Георги Кулишев и председател Димитър Силяновски.[8] В своята книга „Федерална Македония и великобългарския шовинизъм“, издадена през 1945 година, Калайджиев се опитва да защити новосъздадените „македонската нация“ и „македонския език“, като ги обявява за факт от съвременността и изтъква конюктурни политически причини за съществуването им:

„ Но един въпрос има, който тук най-много кара да се мръщят, да правят кисели физиономии, да се стъписват. Това е въпросът за македонската нация. По тоя въпрос аз казах: македонската нация е един ясен, твърдо установен факт в днешната македонска действителност. А в живота е важно не това, което е било, а това, което е днес. Най-пакостна, най-нереална политика е да искаш да измениш днешната действителност в името на историята...[9]

Вярно е, че някога македонците са били заедно с българите в черковната борба. Но вярно е също така, че македонците живеят отделен живот повече от 60 години. Вярно е, че те през това време са живели самостоятелен политически живот и са се стремили към отделна държава. Вярно е, е те са дали с хиляди жертви в борбата със завоевателната политика на балканските държави, че те през времето на тяхната окупация през войната още повече са се отдалечили от тях поради безобразните режими там, а днешната война и золумите на българските фашисти там окончателно оформиха македонците в отделна нация.

Освен тия обективни причини, играела е роля и важна политическа целесъобразност, именно: без тоя процес никога не би била стабилна македонската държава, защото чрез националните чувства винаги би могла да намира благоприятна почва завоевателната политика на балканските държави.[10]

...Мнозина се мръщят, че езикът бил груб. Да, груб, като все друг език в своето начало. Нима българският език не е бил груб през времето на Каравелов и П. Р. Славейков? Езикът е въпрос на дълга еволюция и на навик на ухото, както и на чувствата, с които се отнасяш към него.[11]

“

По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 година е един от свидетелите в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов.[12]

След започналите промени в политиката по Македонския въпрос в България и влошаването на българо-югославските отношения, той се завръща към пробългарските си позиции. На практика Калайджиев заедно с други комунистически общественици като Стефан Аврамов и Найден Николов с редица техни инициативи започват отдолу-нагоре постепенния процес в промяната на позицията на Комунистическата партия.[13]

Между 1958 и 1964 година е член на ЦК на БКП и народен представител.[14]

След заявлението на Тодор Живков на пленум на ЦК на БКП през 1963 година, че „въобще в нашата страна македонска националност няма, нито в Пиринския край, нито някаква друга македонска националност, на която да е председател Христо Калайджиев“, Калайджиев признава за грешки на БКП по Македонския въпрос, започнали през левосектантския ѝ период през 1932 година.

Спомените му, озаглавени „Един живот от султаните до социализма“, са издадени в Република Македония през 2006 година.[15]

Носител е на орден „Георги Димитров“ (1958, 1959, 1961).[16]

  1. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. София, Главно управление на архивите, Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 190.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 301 – 302.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 198.
  4. ↑ Христосков, Радослав. Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912). София, Fiction Fabric, 2025. ISBN 9786199324547. с. 131 – 132.
  5. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 234 – 236.
  6. ↑ Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org // Архивиран от оригинала на 4 юли 2017. Посетен на 24 октомври 2018.
  7. ↑ „История на България – електронна енциклопедия“, в. Труд, Сирма (Христо Калайджиев)
  8. ↑ „Интервю с Трендафил Митев“, в. „Нова Зора“ – брой 17 – 27.04.2010 г. // Архивиран от оригинала на 11 май 2010. Посетен на 23 май 2010.
  9. ↑ Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 г. в София. София, Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов, 1945. с. 27.
  10. ↑ Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 г. в София. София, Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов, 1945. с. 28.
  11. ↑ Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 г. в София. София, Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов, 1945. с. 29 – 30.
  12. ↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) Архив на оригинала от 2013-01-04 в Wayback Machine. – www.archives.bg
  13. ↑ Стамова, Марияна. Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1953 – 1963) // Известия на държавните архиви (74). София, Главно управление на архивите при МС. с. 53 – 54.
  14. ↑ „Премрежињата на македонското револуционерно движење – Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Мирчо Кикиритков
  15. ↑ „Промоција во чест на „100 години Илинден“ Спомени на ПЕТ македонски револуционери и дејци“, в. Утрински весник, Бр. 1243, 16.10.2006 г.[неработеща препратка]
  16. ↑ Енцикполедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, 277 – 278.