Христо Калчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Калчев
Роден 11 август 1944
Починал 22 март 2006 (на 61 г.)
Жанр роман, разказ
Известни творби „Луда вода“, трилогията „Белият дявол“, „Нерон Вълкът“

Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 август 1944 г. в София. От 1948 до 1953 г. баща му лежи в концлагера в Белене, а семейството му е изселено от София. Завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като драматург в театрите в Русе и Пазарджик. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Бил е републикански шампион по фехтовка (сабя). Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син. Умира в съня си на 22 март 2006 г.[1] [2] [3] [4]

Христо Калчев е един от героите на романа на Красимир Дамянов „Студентът по хармония“.[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.[6]

Първият му разказ излиза във в. „Народна младеж“ през 1968 г. За отпечатването на разказа се застъпва Георги Марков. Той става и редактор на първата Калчева книга „Инерция“, която е планирана за издаване през 1974 г. Точно преди книгата да излезе от печат обаче авторът на „Задочни репортажи“ емигрира и с редакторството се заема Димитър Начев.[3]

Между 1996 и 2006 г. със своите „вулгарни романи“ Христо Калчев непрекъснато присъства в класациите по продажби на българските книжарници.[7]

15-ят „вулгарен“ роман на Христо Калчев, „Изстрелът на амнистията“, е отпечатан от издателство „Световит“, но се разпространява само с вестниците „Монитор“ и „Телеграф“. Той е първата книга от поредицата „Феникс“, един от първите издателски проекти за киоскова търговия в България от първото десетилетие на ХХI век.[8]

След посмъртното отпечатване на романите му „Вълчи капан I“ и „Вълчи капан II“ избухва скандал. Издателят му твърди, че Калчев е оставил две тетрадки, които приятелят на Калчев Владо Даверов само е редактирал. Но Виктор Пасков и други твърдят, че става дума за спекулация с пазарния успех на Калчев и че това са романи, написани от Даверов.[9] [10] [11] [12] [13] [14] [15]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Инерция“ (1976)
  • „Предел“ (сборник с разкази и новели)
  • „Железният кон“ (сборник с новели). София: Български писател, 1978, 105 с.
  • „Монолог“ (сборник с новели). Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 134 с.
  • „Луда вода“. София: Народна младеж, 1980, 199 с.
  • „Вътрешна светлина“. София: Български писател, 1981, 158 с.
  • „Гняв Рисов“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 145 с.
  • „Опит за оцеляване“. София: Профиздат, 1988, 128 с.
  • „Студен огън“. София: Георги Бакалов, 1990, 131 с.
  • „Нежни вълци“. София: Профиздат, 1985, 112 с.
  • „При самозащита“. София: Артик 5, 1996, 343 с.
  • „Легендата Прудкин — In Memoriam“
  • трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва:
    • „Белият дявол“. София: Български писател, 1987
    • „Белият дявол. Синове“. София: Български писател, 1989, 287 с.
    • „Белият дявол атентатор“. Велико Търново: Абагар, 1989
  • „Нерон Вълкът“. София: Ла Страда ООД, 1996, 150 с.
  • „Калигула Бесният“. София: НКХТИ, 1996, 166 с.
  • „Цикълът на Месалина“. София: Артик 5, 1996, 158 с.[16]
  • „Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
  • „Ликвидирайте генерала“. Книга четвърта. Издадена с любезното съдействие на хотел Родина, София, 1998, 158 с.
  • „Оратория за козел и ангорска котка: Вулгарен опус в до мажор“. Родина, 1998, 157 с.
  • „Кървавият път на коприната“. София: Световит, 1999, 126 с.
  • „Венерин хълм“. София: Световит, 2000, 174 с.
  • „На лов за зеления принц“. София: Световит, 2001, 176 с.
  • „Последно причастие“. София: Световит, 2002, 143 с.
  • „Сънят на уморения лъв“. София: Световит, 2003, 94 с.
  • „Откриване на ловния сезон“. София: Световит, 2003, 136 с.
  • „Лебедовата песен на майора“. София: Световит, 2003, 120 с.
  • „Синдрома на глутницата“. София: Световит, 2004, 140 с.
  • „Спрете полета на сокола“. София: Световит, 2004, 152 с.
  • „В очакване на шейха“. София: Световит, 2004, 208 с.
  • „Изстрелът на амнистията“. София: Световит, 2005, 179 с.
  • „Вълчи капан I“. София: Световит, 2006
  • „Вълчи капан II“. София: Световит, 2006, 123 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Почина Христо Калчев, авторът на 'вулгарни романи'“, Vesti.bg, 22 март 2006 г.
  2. „Почина писателят Христо Калчев“, в. „Сега“, 23 март 2006 г.
  3. а б Елена Кръстева, „Христо Калчев срещна Смъртта“, в. „Монитор“, 23 март 2006 г.
  4. „Христо Калчев (1944 – 2006)“, в. „Култура“, бр. 12 (2407), 31 март 2006 г.
  5. Красимир Дамянов, „Вулгарно интервю: „Животът е голям педераст“ (откъс от романа „Студентът по хармония“), „Факел“, 20 ноември 2012 г.
  6. Ето как ги определя литературният критик Николай Аретов: „жанрово определение, в което може да се разчете съзнателен стремеж за отграничаване и дори отхвърляне на другите - не-вулгарни, т.е. благопристойни - романи“. - вж. „Митология на литературата за престъпления. Функции и употреби“, LiterNet, 12.02.2005
  7. Йордан Ефтимов, „Христо Калчев доминира с 11 от общо 20 заглавия“, в. „Политика“, 3 март 2006 г.
  8. Елена Кръстева, „Христо Калчев сложи началото на библиотека „Феникс“, в. „Монитор“, 21 декември 2005 г.
  9. „Христо Калчев в криво огледало“, в. „Политика“, 29.09.2006 г.
  10. Надя Ушева и Тодор Коруев, „Няма война между писателите“, в. „Дума“, 29.09.2006 г.
  11. Албена Атанасова, „Вдовицата на Калчев: Спирам тиражите“, в. „Стандарт“, 18 ноември 2007 г.
  12. Люсиена Крумова, „Вулгарна битка за романите на Калчев“, в. „Стандарт“, 19 ноември 2007 г.
  13. Искра Крапачева, „Каквото и да говорим, става дума за пари“, в. „Стандарт“, 19 ноември 2007 г.
  14. Елена Кръстева, „Издателят на книгите на писателя призна за „Вълчи капан“: Да, аз подписах мъртвия Калчев!“, в. „Монитор“, 23 ноември 2007 г.
  15. Славея Иванова, „Вълчи капан за вдовицата - измамата с последния роман на Христо Калчев“, e-vestnik.bg, 17 февруари 2011 г.
  16. Милена Кирова, „Вулгарният етос“, рец. за „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Интервюта