Христо Караманджуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Караманджуков
български революционер и общественик

Роден
Починал

Образование Одринска българска мъжка гимназия
Серско българско педагогическо училище
Христо Караманджуков в Общомедия

Христо Иванов Караманджуков с псевдоним Горчо Смитков[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на Иван Караманджуков (с броеницата). Между него и жена му Стайка е синът им Христо, 1908 г.

Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село Чокманово, тогава в Османската империя. Той е най-възрастният син на Иван Караманджуков, революционер, четник на Петко войвода, лежал в Одринския затвор.

Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и Райково. В 1895 година завършва Четирикласното българско училище в Одрин. Учителства в Карлуково, а през 1898 - 1899 година завършва Серското българско педагогическо училище. Като ученик в Сяр става член на Българското тайно революционно братство, а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО.

През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско с псевдоним Горчо Смитков. В 1901 година по време на Пашмаклийската афера, в която е арестуван баща му, бяга заедно с Христо Лакудов в България и започва да действа нелегално в Османската империя. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинаско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на Пловдивския конгрес (13 - 15 април 1902 г.), на който е представителна Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на Георги Кондолов.

В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на конгреса на Одринския окръг на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в Илинденско-Преображенското въстание като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.

След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в Софийския университет, но е изключен заради освиркването на княз Фердинанд I при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в Белград. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Серското педагогическо училище и в Цариградската духовна семинария. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „Реч“.[3]

Делегат е на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година. На събора Караманджуков поддържа становището, че Матицата трябва да има предимно стопански характер, тъй като с културно-просветните дела се занимава Екзархията. Също така смята, че седалището на организацията не трябва да е в Солун, в който има силни партизански борби, а в Цариград – мнение, което надделява сред делегатите. Караманджуков е избран за член на Управителния съвет на Матицата.[4]

Преподава в Педагогическото училище в Дупница, където го заварва Първата световна война.

Пълномощно на Караманджуков от Ахъчелебийското управително тяло да представлява района на Конгреса на Петрова нива, 17 юни 1903 г.

През 1917 г. като войник в Единадесета пехотна македонска дивизия е командирован в Ниш, където участва в издаването на вестник „Моравски глас“.[5] След войната е директор на гимназията в Ксанти. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с Васил Дечев вестник „Родопски глас“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „Родопа“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.

Караманджуков докладва решенията на Конгреса на Петрова нива
Letter of Hristo Karamandzhukov signed as Smitkov, 23 February 1902-01.jpg Letter of Hristo Karamandzhukov signed as Smitkov, 23 February 1902-02.jpg
Писмо от Караманджуков, подписано с псевдонима му Смитков, 23 февруари 1902 г.

От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на Дружба Родина. Взема активно участие в работата на Тракийската организация още по време на създаването ѝ през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „Тракийския сборник“, а от 1934 до 1945 г. е претседател на Тракийския научен институт.

Умира през 1952 година.

В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година – „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902-1903". По случай 135-годишнината от рождението на Караманджуков Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков. Радател за Българщината в Родопите – спомени, писма и документи“.[6][7]

През 2016 г. по случай 140 години от неговото рождение излиза сборник с доклади от научна конференция, проведена в Смолян (2-3 май 2011 г.) – "Христо Караманджуков и Родопите". Зоя Начева отбелязва, че "книгата е хронология на всичко онова, което е свързано с дейността по приобщаването на българите мохамедани от Родопския край към българщината, тяхното културно и просветно развитие и народностно осъзнаване.".[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 89
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73
  3. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X
  4. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13 - 14.
  5. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.
  6. Караманджуков, Христо. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (спомени и документи), София, Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 5-6.
  7. „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ по „Западнотракийските българи“ от Христо Караманджуков.
  8. Христо Караманджуков и Родопите: доклади от научната конференция, Смолян, 2 и 3 май 2011 г. / състав. Зоя Начева, Тангра ТанНакРа, София, 2016, стр. 10
     Портал „Македония“         Портал „Македония