Христо Македонски

Христо Македонски
	български революционер и войвода
	Христо Македонски в Одеса, 1869 г.
Роден	1834 г. Горни Тодорак, Османска империя
Починал	5 юли 1916 г. (82 г.) Русе, България
	Христо Македонски в Общомедия

Христо Николов, известен и като Македонски или Македончето, е български хайдутин и революционер от националноосвободителното движение във втората половина на XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1834 или 1835 година^[1] в село Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Гърция). Баща му се занимава с производство и търговия на платна и памучна прежда, но умира, когато Христо е на около 1 година.^[2] Христо Николов учи в гръцкото училище в родното си село, после се присъединява към братята си, поели търговия на бащата. Заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево. През 1862 година влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се сражава с турците при бомбардирането града. След разпускането на легията заминава за Румъния. В 1864 – 1865 година е начело на малка чета, която по поръчение на Раковски обикаля българските земи. По-късно, в периода 1867 – 1868 взема участие и във Втората българска легия, като след като тя е разпусната през пролетта на 1868 година, преминава в Румъния.

На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г. връх Бузлуджа. В центъра, седнал с мустаците Стоян Заимов, над него Христо Македонски, Филип Тотю, инициаторът на събитието митрополит Методий Старозагорски, Панайот Хитов. Детето с шапката вдясно е Владимир Заимов

По-късно същата година се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В битката при Вишоград е убит Георги Чернев, знаменосец на Стефан Караджа, след което Македонски поема знамето. След разбиването им край връх Бузлуджа, Македонски с още двама четници (Пенчо Стоянов и Илия Николов) успяват да избегнат турските потерии и преминат почти незабелязано през Габрово, Сопот, Самоков, Рилският манастир, Мелник и Дойран към Атонският полуостров, където намират убежище в Зографския манастир. През пролетта на 1869 година, с помощта на игумена на манастира тримата, заминават през Цариград за Одеса. Оттам Македонски отново се прехвърля в Румъния. За да се защити от арестуване и предаване на турските власти приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната дейност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

След срещата им Браила Христо Ботев пише за него в едно свое писмо:

„

Като му разказах мисията си и положението на работите, той се разпали дотолкова, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърбът. ^[3]

“

Христо Македонски и синът му Георги в 1879 година. Фото Коста Н. Размов

В Сръбско-турската война от 1876 година е войвода на чета от 200 български доброволци. Знаме на тази чета е същото това знаме на Стефан Караджа, което Христо Македонски е успял да запази.

То е било ушито през 1866 г., в Браила от Султана Русева. Пазено като рядка светиня, през 1925 г. то било предадено от дъщерите на Христо Македонски – Тица и Екатерина на Министерството на войната. Днес това знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей.

След Освобождението Христо Македонски живее в Русе, където умира на 5 юли 1916 г.

На неговото име са наречени улици в градовете Русе, Варна и Съединение

Предполага се, че Христо Македонски е прототип на Спиро Македонски, един от героите на повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“. Според други историци обаче, характерът и личността на реалния хайдутин не се покриват много с тези на литературния герой, поради което те считат, че Вазов е взел само името и го е дал на един събирателен и доста характерен хъшовски образ.