Христо Манолов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Манолов.

Христо Манолов
български композитор
Роден
Починал
8 ноември 1953 г. (53 г.)

Христо Емануилов Манолов е български композитор и диригент. Син е на композитора Емануил Манолов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи композиция и дирижиране в Дрезденксата консерватория при Брютнер[1]. След завръщането си в България работи като диригент на оркестъра при Тютюнева кооперация „Асенова крепост“ в Асеновград (1926). Диригент на хора на Пловдивското певческо дружество и преподавател по пеене и музика в Духовната семинария и във Френския колеж в Пловдив (1927-­28). Създател и пръв диригент на хор „Гусла“ (1929-­30). Диригент на оркестъра при мини „Перник“ (1933­-38) и на оркестъра при театър „Одеон“ в София. Диригент на хор „Морски звуци“ във Варна (1938­-40) и на Варненската народна опера (1947-­52). Военен капелмайстор в Харманли (1940-­47), Пещера, Пловдив и др., утвърдил нов професионален стил в практиката на военните духови оркестри в България. Диригент на Ансамбъла на строителни войски (1952-­53).[1][2]

Автор е на първия български балет „Змей и Яна“ (1937), балетмайстор Анастас Петров, Софийска народна опера. Либретото е по българска народна приказка, а музиката е близка до българското народно творчество.[2] Музиката му е свързана с народната песенност, оркестровите му опуси представят характерния за първите десетилетия на ХХ век битов симфонизъм.[1] През 1958 г. Манолов прави втора рекдакция на балета.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • Калиакра
  • „Тамирис“
  • „Русалка“ („Водна лилия“)
  • „Чудото в Лопушанския манастир“

Балети[редактиране | редактиране на кода]

Оперети[редактиране | редактиране на кода]

  • „Софи“
  • „Младият герой“

Други музиални творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Кантата „Девети септември“
  • „Златният век“
  • „Из западния край“
  • „Българска рапсодия“
  • 4 български симфонични танца
  • „Подвиг“
  • Концерт за цигулка и оркестър
  • „Празник“ ­- рапсодия за духов оркестър:
  • Струнен квартет

Хорова музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Жетвари“
  • „Рибар“
  • „Гуслар ми гусли“
  • „Рачовица“
  • „Татари“
  • „Костурска изгора“
  • „Станке ле, чорбаджийке ле“

Църковна музика[редактиране | редактиране на кода]

За смесен хор

  • Тържествено богослужение за двоен смесен хор (1930)
  • Литургия в ре минор в български стил за архиерейска служба (1943)
  • Св. Литургия в сол мажор (незав.)
  • Всенощно бдение (пълно осмо-гласие) (1938).

за мъжки хорː

  • Литургия в до мажор за еднороден мъжки хор (1941)
  • Пълна литургия в старобългарски стил (1948)
  • Литургия в до мажор с Псалом 37
  • Всенощно бдение за мъжки четиригласен хор в старобългарски стил


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Христо Манолов. [Профил в сайта на Съюза на българските композитори]//http://www.ubc-bg.com/bg/composer/271; достъпен 23.4.2017
  2. а б в Манолов Христо Эмануилов / Балет. Энциклопедия. - Москва ː Советская энциклопедия,1981. - с. 332.