Христо Манолов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Христо Манолов.

Христо Манолов
български композитор
Роден
Починал
8 ноември 1953 г. (53 г.)

Христо Емануилов Манолов е български композитор и диригент. Син е на композитора Емануил Манолов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи композиция и дирижиране в Дрезденксата консерватория при Брютнер[1]. След завръщането си в България работи като диригент на оркестъра при Тютюнева кооперация „Асенова крепост“ в Асеновград (1926). Диригент на хора на Пловдивското певческо дружество и преподавател по пеене и музика в Духовната семинария и във Френския колеж в Пловдив (1927-­28). Създател и пръв диригент на хор „Гусла“ (1929-­30). Диригент на оркестъра при мини „Перник“ (1933­-38) и на оркестъра при театър „Одеон“ в София. Диригент на хор „Морски звуци“ във Варна (1938­-40) и на Варненската народна опера (1947-­52). Военен капелмайстор в Харманли (1940-­47), Пещера, Пловдив и др., утвърдил нов професионален стил в практиката на военните духови оркестри в България. Диригент на Ансамбъла на строителни войски (1952-­53).[1][2]

Автор е на първия български балет „Змей и Яна“ (1937), балетмайстор Анастас Петров, Софийска народна опера. Либретото е по българска народна приказка, а музиката е близка до българското народно творчество.[2] Музиката му е свързана с народната песенност, оркестровите му опуси представят характерния за първите десетилетия на ХХ век битов симфонизъм.[1] През 1958 г. Манолов прави втора рекдакция на балета.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • Калиакра
  • „Тамирис“
  • „Русалка“ („Водна лилия“)
  • „Чудото в Лопушанския манастир“

Балети[редактиране | редактиране на кода]

Оперети[редактиране | редактиране на кода]

  • „Софи“
  • „Младият герой“

Други музиални творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Кантата „Девети септември“
  • „Златният век“
  • „Из западния край“
  • „Българска рапсодия“
  • 4 български симфонични танца
  • „Подвиг“
  • Концерт за цигулка и оркестър
  • „Празник“ ­- рапсодия за духов оркестър:
  • Струнен квартет

Хорова музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Жетвари“
  • „Рибар“
  • „Гуслар ми гусли“
  • „Рачовица“
  • „Татари“
  • „Костурска изгора“
  • „Станке ле, чорбаджийке ле“

Църковна музика[редактиране | редактиране на кода]

За смесен хор

  • Тържествено богослужение за двоен смесен хор (1930)
  • Литургия в ре минор в български стил за архиерейска служба (1943)
  • Св. Литургия в сол мажор (незав.)
  • Всенощно бдение (пълно осмо-гласие) (1938).

за мъжки хорː

  • Литургия в до мажор за еднороден мъжки хор (1941)
  • Пълна литургия в старобългарски стил (1948)
  • Литургия в до мажор с Псалом 37
  • Всенощно бдение за мъжки четиригласен хор в старобългарски стил


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Христо Манолов. [Профил в сайта на Съюза на българските композитори]//http://www.ubc-bg.com/bg/composer/271; достъпен 23.4.2017
  2. а б в Манолов Христо Эмануилов / Балет. Энциклопедия. - Москва ː Советская энциклопедия,1981. - с. 332.