Христо Попмарков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Попмарков
Христо Попмарков
български учител
Роден
неизвестно
Починал
неизвестно
Копривщица

Работил в пръв кмет на Копривщица
училище „Христо Попмарков“, Свиленград

Христо Попмарков е български учител, родом от Копривщица, първият гражданин на града избран за кмет непосредствено след Освобождението на 29 декември 1877 година, с мандат 14 януари 1878 – 1879 г. Живее в Марковата къща преди да отиде да учителства в Свиленград като главен даскал.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Попмарков е ученик и последовател на Найден Геров и Йоаким Груев от училището „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. Още с идването си през 1847 г. в българската община в Мустафа паша той реформира училището по образец на пловдивското, като постепенно го превръща в класно и познато като „Червеното училище“.[2]Реформите са извършени и приложени по време на престоя му до 1856 г. в града, като той въвежда изучаването на много нови учебни дисциплини в училището: българска граматика и история, обща история, богословие, землеописание, алгебра, физика, геометрия, анатомия, физиология, турски и френски език. Годишните изпити са публични и се провеждат пред присъстващи родители и гости на училището.[3]

Под влияние на гръцкия владика в Свиленград било учредено и гръцко училище. То се помещавало в същата сграда на „Червеното училище“. Учителят Ал. Пападопулос правел всичко по силите си за да превърне средищното училище в гръцко, но се натъкнал на съпротивата на Христо Попмарков, на общинарите и местните жители.[4]

На 1 март 1870 г. Христо Попмарков участва в основаването на народно читалище „Звезда“, а на 5 юли 1870 г. в Свиленград е открито и първото девическо училище в града. В широката културна и просветна дейност на учителя свой принос имат и колегите му Мария Григорова, Иван Вазов и Петър Станчов.[3]

В бележка под линия редакторът на „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ споделя, че Грую Генчов изказва предположение за псевдонима „Бачко“, редактор на копривщенския ръкописен вестник „Тръба“. В Копривщица по това време живеела някоя си баба Немирка, дошла в града от Букурещ. Нейният син прекарва известно време в града и има съмнение, че той е редактора на вестника. В същият коментар се упоменава, че близък до редакцията на вестника е и възрожденският учител Христо Попмарков.[5]

В зимните дни в края на 1877 г. заловените турци са запряни в бившия конак. За осигуряването на бъднините на селището, след църковна служба руските освободители свикват гражданството на Копривщица за избиране на общинско управление. За първи кмет на града е избран уважаваният от всички възрожденски учител Христо Попмарков.[6]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В град Свиленград една улица и училището се наричат „Христо Попмарков“.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Svilengrad24.info. Потомък на даскал Христо Попмарков игра шах с ромчета. Посетен на 29 март 2022
  2. Registarnauchilishtata.com. Начално училище „Христо Попмарков“, град Свиленград. Посетен на 29 март 2022
  3. а б в Visitsvilengrad.com. Училище „Христо Попмарков“. Посетен на 27 март 2022
  4. Hristopopmarkov.org. История на училището. Посетен на 12 април 2022
  5. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Неиздадени материали по миналото Копривщица“. Т I. с 563. 1926 г.
  6. Светлана Мухова, Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3