Христо Попмарков
|
Христо Попмарков Христо Попмарков |
|
|---|---|
| български учител | |
| Роден |
неизвестно
|
| Починал |
неизвестно
Копривщица |
|
|
|
| Работил в |
пръв кмет на Копривщица училище „Христо Попмарков“, Свиленград |
Христо Попмарков е български учител, родом от Копривщица, първият гражданин на града избран за кмет непосредствено след Освобождението на 29 декември 1877 година, с мандат 14 януари 1878 – 1879 г. Живее в Марковата къща преди да отиде да учителства в Свиленград като главен даскал.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Попмарков е ученик и последовател на Найден Геров и Йоаким Груев от училището „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. Още с идването си през 1847 г. в българската община в Мустафа паша той реформира училището по образец на пловдивското, като постепенно го превръща в класно и познато като „Червеното училище“.[2]Реформите са извършени и приложени по време на престоя му до 1856 г. в града, като той въвежда изучаването на много нови учебни дисциплини в училището: българска граматика и история, обща история, богословие, землеописание, алгебра, физика, геометрия, анатомия, физиология, турски и френски език. Годишните изпити са публични и се провеждат пред присъстващи родители и гости на училището.[3]
Под влияние на гръцкия владика в Свиленград било учредено и гръцко училище. То се помещавало в същата сграда на „Червеното училище“. Учителят Ал. Пападопулос правел всичко по силите си за да превърне средищното училище в гръцко, но се натъкнал на съпротивата на Христо Попмарков, на общинарите и местните жители.[4]
На 1 март 1870 г. Христо Попмарков участва в основаването на народно читалище „Звезда“, а на 5 юли 1870 г. в Свиленград е открито и първото девическо училище в града. В широката културна и просветна дейност на учителя свой принос имат и колегите му Мария Григорова, Иван Вазов и Петър Станчов.[3]
В бележка под линия редакторът на „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ споделя, че Грую Генчов изказва предположение за псевдонима „Бачко“, редактор на копривщенския ръкописен вестник „Тръба“. В Копривщица по това време живеела някоя си баба Немирка, дошла в града от Букурещ. Нейният син прекарва известно време в града и има съмнение, че той е редактора на вестника. В същият коментар се упоменава, че близък до редакцията на вестника е и възрожденският учител Христо Попмарков.[5]
В зимните дни в края на 1877 г. заловените турци са запряни в бившия конак. За осигуряването на бъднините на селището, след църковна служба руските освободители свикват гражданството на Копривщица за избиране на общинско управление. За първи кмет на града е избран уважаваният от всички възрожденски учител Христо Попмарков.[6]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
В град Свиленград една улица и училището се наричат „Христо Попмарков“.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Svilengrad24.info. Потомък на даскал Христо Попмарков игра шах с ромчета. Посетен на 29 март 2022
- ↑ Registarnauchilishtata.com. Начално училище „Христо Попмарков“, град Свиленград. Посетен на 29 март 2022
- ↑ а б в Visitsvilengrad.com. Училище „Христо Попмарков“. Посетен на 27 март 2022
- ↑ Hristopopmarkov.org. История на училището. Посетен на 12 април 2022
- ↑ Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Неиздадени материали по миналото Копривщица“. Т I. с 563. 1926 г.
- ↑ Светлана Мухова, Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3