Христо Попсимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Попсимов
български поет
Роден
Христо Симеонов Попсимов
Починал
1980 г. (64 г.)

Образование Белградски университет

Христо Симеонов Попсимов е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1916 година в град Охрид. Внук е на Григор Пърличев, син на дъщеря му Деспина от втория ѝ брак с търговеца на кожи Симеон Димитров Попсимов, син на видния охридски български общинар Димитър Попсимов.[1] Според спомените му, в началото на 20-те години майка му, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1885 година,[2] го води в старата къща на Пърличевите и от книгите на баща си му дава един буквар с думите „Синко, много лоши времена минаа низ Македония и Господ знае колко по-лоши ке минат. Овай буквар е написан на български книжовен език. Ти ке почниш да учиш на друг буквар, но него треба да го запаметиш на цел живот.“[3]

Христо Попсимов завършва основно образование в Охрид, а след това гимназия в дом за македонски ученици в Крагуевац.[4] По-късно учи в Юридическия факултет на Белградския университет и висшия курс към него за подготовка на научни кадри. Започва да пише докторска дисертация, но през 1940 година е арестуван от югославските власти за прокомунистическа и пробългарска дейност и затворен в лагера Билеча в Босна. През 1941 година е освободен и се установява в София и работи в Дирекцията за социални грижи.[5] При освобожението на Македония, се връща. След войната, преследван от новите македонистки комунистически власти, бяга в България.[6] Работи в Комисарството за изпълнение на съглашението за примирие при Министерството на външните работи и изповеданията (1946 – 1948), в ДП „Райко Дамянов“ (1948 – 1952) и в Българската телеграфна агенция (1952 – 1976).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Характерно за неговото творчество е, че пише на охридски диалект, на сръбски език и на български книжовен език. През 1937 година публикува първата си песен на охридски диалект „Весникарче“ в „Наш вестник“, орган на културно-просветно дружество „Вардар“.[7] Публикува в списание „Луч[8] стихотворенията „Борба“ и „Нашијот град“.[7] Заради тези две стихотворения, които мъгляво призовават за борба списанието е забранено, а редакцията осъдена на по 30 дни затвор.[9] В същата 1937 г. публикува песента „Рибари“ на сръбски език в списание „Южни преглед“.[7] В 1938 година публикува в „Луч“ още две стихотворения на сръбски – „Ноктурно“ и „О ноћас како гори космос“.[7] В Югославия издава три тниги – „Следи“, „Изгревите тлеят“ и „Стихове“.[5]

В България до 1948 година написва редица стихосбирки, сред които „Моят град“, „Иднина“, „Сонети“, „Сатурналии“, „Бледите вселени“, „Любов и дух“ и други. След 1948 година издава „Търсени съзвездия“, „Светът е в нас“, „Силуети на изгрева“, „Времена и следи“, „Бледи сводове“, „Гласове в моя свят“, „Сенки на нищетата“, „Дни, години“, „Човекът и времето“, „Крепостта на Самуил“. В 1979 година публикува „Пътища, времена“ с посвещение „На Григор Пърличев посвещавам. Надвесен над праха на моя дядо, съзирам едно име, страдало във вековете – България“.[5]

Умира през 1980 година в град София.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ставри Пърличев
 
Мария Гьокова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Пърличев
 
Иван Пърличев
 
Григор Пърличев
(1830 — 1893)
 
Анастасия Узунова
(род Узунови)
 
Зографина Пармакова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константинка Пърличева
 
Луиза Пърличева
(? — 1919)
 
Николаки Манев
(? — 1917)
 
Кирил Пърличев
(1875 — 1944)
 
Олга Христова
Точкова
 
Иван Лимончев
 
Деспина Пърличева
 
Симеон Попсимов
 
Георги Пърличев
 
Георги Пармаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Манев
(1898 — 1963)
 
 
 
 
 
Григор Пърличев
 
 
 
 
 
Невенка Лимончева
(? — 1976)
 
Ружа Попсимова
 
Славка Попсимова
 
Христо Попсимов
(1916 — 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Пърличев
(р. 1965)
 
Олга Пърличева
 
 
 
 
 
 
 
Лиляна Манева
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шалев, Димитър. „Не пиша от собствена гордост, но за възвишението на народната“ (Родът на Григор Пърличев) в: Михайлов, Крум, Димитър Шалев. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 144.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 157.
  3. Шалев, Димитър. „Не пиша от собствена гордост, но за възвишението на народната“ (Родът на Григор Пърличев) в: Михайлов, Крум, Димитър Шалев. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 143.
  4. а б Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1197.
  5. а б в Шалев, Димитър. „Не пиша от собствена гордост, но за възвишението на народната“ (Родът на Григор Пърличев) в: Михайлов, Крум, Димитър Шалев. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 157.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 159.
  7. а б в г Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1198.
  8. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152.
  9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 157 - 158.
     Портал „Македония“         Портал „Македония