Христо Радевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Радевски
български поет
Роден
Починал
14 февруари 1996 г. (92 г.)
Политика
Депутат II НС   III НС   VII НС   [1]
Литература
Жанрове стихотворение
Награди „Димитровска награда“ (1950)

Христо Василев Радевски е български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия, с комунистически убеждения. Член на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Радевски е роден на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. Белиш, Троянско. Учи в родното си село и Троян. Завършва Държавно педагогическо училише „Княз Борис Търновски“ (Ловеч) (1923). [3] Следва романска филология в Софийския университет. Член на БКП (1927).

Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното сп. „Звънар“. После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов сп. „Наковалня“ и сп. „Звезда“ на Георги Бакалов. Работи във в. „Новини“ (1928) Участвува в нелегално комунистическо движение.На 01.02.1964 г.на Тодор Живков му е предадено от министъра Д. Дичев, специално съобщение, че в полицейското досие № 10747 за писателя Христо Радевски се намира писмено сведение, че от 26.08.1928 г.,   по времето, когато работи в редакцията на „Новини“ той е във връзка с обществената  безопасност, но случаят се замълчава. Редактира вестник „РЛФ“ (1929-1934) и др. Като редактор на в. „Работническо дело“ е интерниран и два пъти попада в затвора по ЗЗД. [4]

Най-представителната стихосбирка на поета „Въздух не достигаше“ излиза през 1945 г. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения „Те още живеят“ (1959), „Сатира“ (1961), „100 басни“ (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца. Негови стихове са преведени на руски, английски, италиански, немски, френски език и др.[5]

Член на Съюза на българските писатели (СБП) от 1937 г. Работи като съветник по културата в Българското посолство в Москва (1946-1948). Главен секретар на СБП (1949-1958) и главен редактор на в. „Септември“. Член на ЦК на БКП.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Лауреат на „Димитровска награда“ за стихосбирката „Басни“ (1950)
  • Орден „9 септември 1944 г.“ I ст. (1953)
  • Орден „НРБ“ I ст. (1963)
  • Звание „Народен деятел на културата“ (1969)
  • Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“(1973) [6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 420
  2. Симеонов, П. (2009). Клубът. София: Фондация „Д-р Желю Желев“. ISBN 9789549114263, стр. 86.
  3. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 3.
  4. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 4.
  5. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 27.
  6. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 76-77.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]