Христо Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Станчев
Роден
Починал
1950 г. (79 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Флорентинска академия за изящни изкуства
Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Учители проф. Чаранфи и проф. Барабино
проф. Линденшмид и проф. Дефрегер
Направление живопис

Христо Станчев е първият български народен художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Станчев (Крусев) е роден на 1 юни 1870 г. в село Аджар (днес Свежен), Община Брезово. След завършване на първоначалното училище Станчев постъпва в Пловдивската мъжка гимназия, където негов учител по рисуване е Иван Мърквичка, а към края на гимназиалния курс Антон Митов. В края на курса, на организираната от Антон Митов ученическа изложба, Христо Станчев печели първа награда и стипендия от княз Фердинанд за продължение на обучението в чужбина.

Отказва предложената стипендия и заминава да следва с помощта на художника Георги Ботушаров, а от втората година е държавен стипендиант. От 1890 до 1893 г. учи при професорите Чаранфи и Барабино във Флорентинската академия. През периода от 1893 до 1896 г. специализира в Мюнхен при проф. Линденшмид и проф. Дефрегер. През този период създава известната картина „Ченци” (Национална художествена галерия), „Ана”, „Монах”.

През 1896 г. се завръща в Пловдив, където преподава в Пловдивската мъжка гимназия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Христо Станчев рисува портрети, натюрморти, пейзажи и композиции. Освен с маслени бои, работи и графика – рисува илюстрациите към първото издание на Яворовите „Безсъници” (1906 г.-1907 г.). Негови илюстрации има и в много учебници на издателство „Христо Данов”.

Най-плодотворният период в творчеството на художника-класик са 30-те години на 20 век. Именно тогава Христо Станчев създава своите най-забележителни произведения: редица пейзажи, предимно с тракийски мотиви; портрети; натюрморти и композицията „На нивата”. Пейзажният цикъл обхваща и началото на 1940-те години. През 1937 г. на XI обща художествена изложба творецът представя най-известната си творба „На нивата” (Национална художествена галерия).

Колекция[редактиране | редактиране на кода]

  • „На нивата” 1937 г.
  • „Ченци” 1895 г.
  • „Ана” 1896 г.
  • „с. Долна Василица” 1941 г. пейзаж, частна колекция
  • „Молитва” 1923 г., Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Демонът”, Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Дядо Нягул”, Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Слугинчето”, Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Монах” към 1894 г.
  • „Равин”
  • „Пролет” 1922 г., Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Портрет на момиче” – недатувана
  • „Молитва”
  • „Зима”
  • „Клане”

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Въведение от Цанко Лавренов към ретроспективния каталог с репродукции „Христо Станчев” – София 1948 г., изд. на Съюза на художниците
  • „Христо Станчев – живот и творчество” Л. Белмустаков, София 1955 г. изд. Български художник
  • „Трайната победа на художника – 100 години от рождението на народния художник Христо Станчев” Христо Стефанов, статия от литературен алманах „Тракия” кн. 3, Пловдив 1970 г., изд. Хр.Данов.