Христо Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Станчев
Роден
Починал
1950 г. (79 г.)
Националност България
АкадемияФлорентинска академия за изящни изкуства
Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
проф. Чаранфи и проф. Барабино
проф. Линденшмид и проф. Дефрегер
Направлениеживопис

Христо Станчев (Крусев) е първият български народен художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Станчев е роден на 1 юни 1870 г. в село Аджар (днес Свежен), Община Брезово. След завършване на първоначалното училище Станчев постъпва в Пловдивската мъжка гимназия, където негов учител по рисуване е Иван Мърквичка, а към края на гимназиалния курс Антон Митов. В края на курса, на организираната от Антон Митов ученическа изложба, Христо Станчев печели първа награда и стипендия от княз Фердинанд за продължение на обучението в чужбина.

Отказва предложената стипендия и заминава да следва с помощта на художника Георги Ботушаров, а от втората година е държавен стипендиант. От 1890 до 1893 г. учи при професорите Чаранфи и Барабино във Флорентинската академия. През периода от 1893 до 1896 г. специализира в Мюнхен при проф. Линденшмид и проф. Дефрегер. През този период създава известната картина „Ченци“ (Национална художествена галерия), „Ана“, „Монах“.

През 1896 г. се завръща в Пловдив, където преподава в Пловдивската мъжка гимназия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Христо Станчев рисува портрети, натюрморти, пейзажи и композиции. Освен с маслени бои, работи и графика – рисува илюстрациите към първото издание на Яворовите „Безсъници“ (1906 г.-1907 г.). Негови илюстрации има и в много учебници на издателство „Христо Данов“.

Най-плодотворният период в творчеството на художника-класик са 30-те години на 20 век. Именно тогава Христо Станчев създава своите най-забележителни произведения: редица пейзажи, предимно с тракийски мотиви; портрети; натюрморти и композицията „На нивата“. Пейзажният цикъл обхваща и началото на 1940-те години. През 1937 г. на XI обща художествена изложба творецът представя най-известната си творба „На нивата“ (Национална художествена галерия).

Колекция[редактиране | редактиране на кода]

  • „На нивата“ 1937 г.
  • „Ченци“ 1895 г.
  • „Ана“ 1896 г.
  • „с. Долна Василица“ 1941 г. пейзаж, частна колекция
  • „Молитва“ 1923 г., Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Демонът“, Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Дядо Нягул“, Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Слугинчето“, Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Монах“ към 1894 г.
  • „Равин“
  • „Пролет“ 1922 г., Градска художествена галерия – Пловдив
  • „Портрет на момиче“ – недатувана
  • „Молитва“
  • „Зима“
  • „Клане“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Въведение от Цанко Лавренов към ретроспективния каталог с репродукции „Христо Станчев“ – София 1948 г., изд. на Съюза на художниците
  • „Христо Станчев – живот и творчество“ Л. Белмустаков, София 1955 г. изд. Български художник
  • „Трайната победа на художника – 100 години от рождението на народния художник Христо Станчев“ Христо Стефанов, статия от литературен алманах „Тракия“ кн. 3, Пловдив 1970 г., изд. Хр. Данов.