Христо Статев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Статев
български политик
Роден
27 ноември 1887 година
Починал
1 септември 1967 година (79 г.)

Учил вСофийски университет
Политика
ПартияНароднолиберална партия
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXV ОНС   

Христо Статев Попов е български политик от Демократическия сговор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Русе на 27 ноември 1887 г. През 1908 г. завършва гимназия в Русе. Редактор е в органа на Народната партия вестник „Реч“. В 1913 година става политически редактор на вестник „Воля“, орган на Народнолибералната партия.[1]

През 1913 г. завършва право в Софийския университет. Участва в Балканската и Първата световна война. От 1914 е член на Централното бюро на Народнолибералната партия, а през 1923 г. преминава към Демократическия сговор. В периода 1923 – 1944 г. е народен представител[2] в Двадесет и първото, Двадесет и второто, Двадесет и третото и Двадесет и петото обикновени народни събрания. През 1931 г. създава списание „Нова мисъл“ с националсоциалистически уклон.[3] Министър е на земеделието за около един месец през 1931 г. Статев е член на Националния комитет на Българската спортна федерация и на Централното управление на съюза на запасните офицери.

През 1944 г. емигрира във Виена, където става част от т.нар. Българско национално правителство в изгнание на Александър Цанков като министър на просветата и пропагандата. [4] През 1950 година оглавява емигрантската организация Български национален фронт.[5]

Осъден задочно на смърт от Народния съд, а през 1996 година е реабилитиран от Върховния съд с решение № 172[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 203.
  2. Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.4 / 19 юли 1924. / стр. 2.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 430.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 641.
  5. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 241.
  6. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 167, ISBN 954-528-790-X
Григор Василев министър на земеделието и държавните имоти
(14 май 1931 – 29 юни 1931)
Димитър Гичев