Христо Статев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Статев
български политик
Роден: 27 ноември 1887 г.
Починал: 1 септември 1967 г. (79 г.)
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXV ОНС   

Христо Статев Попов е български политик от Демократическия сговор.

Роден е в Русе на 27 ноември 1887 г. През 1908 г. завършва гимнаия в Русе. Редактор е в органа на Народната партия вестник „Реч“. В 1913 година става политически редактор на вестник „Воля“, орган на Народнолибералната партия.[1]

През 1913 г. завършва право в Софийския университет. Участва в Балканската и Първата световна война. От 1914 е член на Централното бюро на Народнолибералната партия, а през 1923 г. преминава към Демократическия сговор. В периода 1923-1944 г. е народен представител в Двадесет и първото, Двадесет и второто, Двадесет и третото и Двадесет и петото обикновени народни събрания. През 1931 г. създава списание „Нова мисъл“ с националсоциалистически уклон.[2]Министър е на земеделието за около един месец през 1931 г. Статев е член на Националния комитет на Българската спортна федерация и на Централното управление на съюза на запасните офицери.

През 1944 г. емигрира във Виена, където става част от т.нар. Българско национално правителство в изгнание на Александър Цанков като министър на просветата и пропагандата. [3] През 1950 година оглавява емигрантската организация Български национален фронт.[4]

Осъден задочно на смърт от Народния съд, а през 1996 година е реабилитиран от Върховния съд с решение № 172[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 430.
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 641.
  4. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 241.
  5. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 167, ISBN 954-528-790-X
Григор Василев министър на земеделието и държавните имоти
(14 май 1931 – 29 юни 1931)
Димитър Гичев