Христо Стоянов (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Стоянов.

Христо Стоянов
Български юрист и политик

Роден
1842 г.
Починал
1 юли 1895 г. (53 г.)
Професия просветен деецполитик
Политика
Депутат УС   I ОНС   II ОНС   

Христо Тодоров Стоянов е български юрист, просветен деец, революционер и политик. Той е дългогодишен председател на Върховния касационен съд (1887–1895).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Христо Стоянов е роден през 1842 г. (според други сведения – през 1845 г.) в София, тогава Османска империя. Получава първоначално образование в родния си град. От 1860 до 1863 г. учи в гимназия в Одеса, след което работи като учител в София (1863–1864). Заминава за Москва със стипендия на Иван Денкоглу и завършва право в Московския университет през 1868 г. През следващите години участва в борбата за създаване на самостоятелна Българска екзархия и национално признаване[1].

В периода 1869–1870 г. е учител и директор в Класното училище в Пловдив, управител на българските училища в София, делегат на Църковния събор в Цариград и председател на революционния комитет (1870–1871). През 1875 г. става дописен, а през 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките)[1].

От 1876 г. се установява в Русия, където организира набирането на български доброволци за национално освобождение[2].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

По време на Временното руско управление Христо Стоянов е взет на работа в канцеларията при щаба на княз Черкаски и известно време е губернатор на София. Той е народен представител в Учредителното събрание (1879), I Обикновено Народно събрание (1879) и II Обикновено Народно събрание (1880-1881) и подпредседател на последните две. От 1880 г. е председател на Върховния касационен съд, след това – министър на правосъдието в първото правителство на Драган Цанков[1].

Христо Стоянов е краен русофил и публично се противопоставя на Съединението през 1885 г. След детронирането на княз Александър I Батенберг е включен в правителството, съставено от организаторите на преврата, в което отново става министър на правосъдието. През следващите години Стоянов се оттегля от политическия живот и през 1886 г. е председател на Софийския апелативен съд и министър на вътрешните работи и изповеданията в правителството на митрополит Климент[2].

От 1887 г. до смъртта си на 1 юли 1895 г. в София е председател на Върховния касационен съд и член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките). Бил е извънреден преподавател по гражданско право във Висшето училище в София (1892–1894)[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Цурков 2008, с. 18.
  2. а б Ташев 1999, с. ?.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Политика“         Портал „Политика