Христо Танушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Танушев
български офицер и революционер

Роден
Починал
21 април 1953 г. (75 г.)

Христо Трайчев Танушев е български офицер, полковник и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Обединена чета на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров.
Четата на Христо Танушев и Анастас Янков (в центъра с брадата).
Четата на Христо Танушев през 1903 година.

Христо Танушев е роден в 1877 година в град Крушево, Османската империя. Завършва гимназия в София и Военното училище в 1900 година. В периода (26 февруари 1903 – 18 октомври 1904) е в запас. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието като войвода на чета.[1] Войвода е и в Илинденско-Преображенското въстание. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Христо Танушев, Атанас Тешовски, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Валовищко).[2] На 1 септември 1903 година Танушев участва и в боя при село Пирин.

През войните за национално обединение служи в 5 сборна пионерна дружина и 1-ва пионерна дружина, по-късно е началник на автомобилния транспорт в 1-ва армия. Кавалер е на орден За храброст III степен, ІІ клас.[3] На 20 март 1919 г. е уволнен от служба.

През 40-те години на XX век Христо Танушев е вече полковник от запаса и е подпредседател на Илинденската организация. В 1941 година като председател на Крушевското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. На 4 май 1943 година в село Баница произнася тържествена реч по повод годишнината от смъртта на Гоце Делчев:

Сестри и братя! в продължение на десет години Гоце, нашият другар, броди из родни предели, изора дълбоко народната нива, подбра семето, засе я, поникна, даде изобилен плод, който храброто българско войнство пожъна, прибра плода в родната съкровищница – хамбаря, а сега на вас, мили деца, предаваме това съкровище. Бъдете готови с цената на живота си, ако стане нужда да го запазите по примера на нашия водач.[4]

Христо Танушев умира на 21 април 1953 година в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  2. Томов, Лазар. „Пиринъ-планина“, София, 1927, стр. 42
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 163.
  4. Илюстрация Илинден, 1943, бр.145 – 146, стр.13.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България