Христо Танушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Танушев
български офицер и революционер
Hristo Tanushev Krushevo SMAC1.JPG

Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Христо Трайчев Танушев е български офицер, полковник и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Обединена чета на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров.
Четата на Христо Танушев и Анастас Янков (в центъра с брадата).
Четата на Христо Танушев през 1903 година.

Христо Танушев е роден на 8 октомври 1877 година в село Крушево, Османската империя. В 1894 година завършва мъжка гимназия в София и Военното училище в 1900 година. Постъпва на служба в Българската армия.[1] Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас (26 февруари 1903 – 18 октомври 1904) и участва във въстанието като войвода на чета.[2] Заедно с дружи чети се сражава в Рила при село Бистрица.[1]

Войвода е и в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Христо Танушев, Атанас Тешовски, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Валовищко).[3] На 30 август участва в Боя при оброчището „Света Троица“, а на 1 септември 1903 година и в боя при село Пирин.[1]

През военната си кариера служи в 5 сборна пионерна дружина и 1-ва пионерна дружина.[4]

През Балканската война (1912 – 1913) е командир Първа рота на Шеста пионерна дружина. В Люлебургаско-Бунархисарската операция е ранен и награден с орден „За храброст“.[1]

През Първата световна война (1915 – 1918) отново е ранен тежко и е произведен в чин майор.[1] По-късно е началник на автомобилния транспорт в 1-ва армия.[1] Като майор и командир на дружина от 5-и пехотен македонски полк за бойни отличия през войната е награден с Военен орден За храброст III степен, ІІ клас.[5][6] На 20 март 1919 г. е уволнен от служба.

През 40-те години на XX век Христо Танушев е вече полковник от запаса и е подпредседател на Илинденската организация и редактор на „Илюстрация Илинден“.[1] В 1941 година като председател на Крушевското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. На 4 май 1943 година в село Баница произнася тържествена реч по повод годишнината от смъртта на Гоце Делчев:

Сестри и братя! в продължение на десет години Гоце, нашият другар, броди из родни предели, изора дълбоко народната нива, подбра семето, засе я, поникна, даде изобилен плод, който храброто българско войнство пожъна, прибра плода в родната съкровищница – хамбаря, а сега на вас, мили деца, предаваме това съкровище. Бъдете готови с цената на живота си, ако стане нужда да го запазите по примера на нашия водач.[7]

Христо Танушев умира на 21 април 1953 година в София.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 314.
  2. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  3. Томов, Лазар. „Пиринъ-планина“, София, 1927, стр. 42
  4. Руменин, с. 303
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 108 – 109 (Заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия)
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 163.
  7. Илюстрация Илинден, 1943, бр.145 – 146, стр.13.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 303.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България