Христо Тодоров (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Христо Тодоров.

Христо Тодоров
български политик
Роден: 1860 г.
Починал: 1927 г. (67 г.)
Народен представител в:
IX ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVIII ОНС   

Христо Тодоров е български юрист и политик от Прогресивнолибералната партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодоров е роден през 1860 година в Шумен. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което е учител по френски в Шумен, от 1884 до 1886 година учи право в Женева и Париж. От 1887 до 1890 година е съдия и прокурор в Шумен, а от 1892 до 1900 година - председател на читалището в града.[1] От 10 април 1894 до 12 юли 1899 г. е кмет на гр. Шумен.

Народен представител от 1896 година, Христо Тодоров става министър на народното просвещение в първото и министър на правосъдието във второто и третото правителство на Стоян Данев (1902-1903). През 1912-1913 година той е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Иван Евстратиев Гешов.[1]

През 1923 година Тодоров е изпратен в затвора от земеделското правителство на Александър Стамболийски, но малко по-късно е освободен. Умира през 1927 година в Шумен.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.


Димитър Христов министър на търговията, промишлеността и труда (27 януари 1912 – 14 юни 1913) Атанас Буров