Христо Тодоров (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Христо Тодоров.

Христо Тодоров
български политик
Роден: 1860 г.
Починал: 1927 г. (67 г.)
Народен представител в:
IX ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVIII ОНС   

Христо Тодоров е български юрист и политик от Прогресивнолибералната партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодоров е роден през 1860 година в Шумен. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което е учител по френски в Шумен, от 1884 до 1886 година учи право в Женева и Париж. От 1887 до 1890 година е съдия и прокурор в Шумен, а от 1892 до 1900 година - председател на читалището в града.[1] От 10 април 1894 до 12 юли 1899 г. е кмет на гр. Шумен.

Народен представител от 1896 година, Христо Тодоров става министър на народното просвещение в първото и министър на правосъдието във второто и третото правителство на Стоян Данев (1902-1903). През 1912-1913 година той е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Иван Евстратиев Гешов.[1]

През 1923 година Тодоров е изпратен в затвора от земеделското правителство на Александър Стамболийски, но малко по-късно е освободен. Умира през 1927 година в Шумен.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.


Димитър Христов министър на търговията, промишлеността и труда (27 януари 1912 – 14 юни 1913) Атанас Буров