Христо Тодоров (философ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Христо Тодоров.

Христо Тодоров
български философ
Роден
8 август 1958 г. (59 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси История на философията
Текстове „Работа върху понятията“ (2011)
Образование Софийски университет

Христо Петков Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател.

Роден е на 8 август 1958 г. в София.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва философия в Софийския университет през 1984 г. с дипломна работа на тема „Проблемът за времето във философията на Мартин Хайдегер“. Доктор по философия с тема на дисертационния труд „Съвременната философска херменевтика в Германия“ (1992).

Специализации в Тюбинген, Германия (1990-1991) и Бохум, Германия (Хумболтов стипендиант) (1998-2000).

Трудов стаж и академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преподавател по философия в НГДЕК, София (1984-1993). Хоноруван асистент по философия в Техническия университет, София (1984-1986). Асистент по история на философията в СУ „Св. Климент Охридски“ (1986-1995). Доцент по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ с хабилитационен труд „Очерци по философия на историята" (1995-2003). Заместник-директор на Института за немски социални и хуманитарни науки Германикум в СУ „Св. Климент Охридски“ (1996-2002). Гост-доцент по философия в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1995-2001). Гост-професор в Европейския университет Виадрина във Франкфурт на Одер, Германия (2001-2002). Професор по философия в НБУ (2003). Ръководител на департамент „Философия и социология“ в НБУ (2005-2012). Заместник-ректор по качеството, оценяването и акредитацията в НБУ от март 2012 г.

Научни интереси и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.

Проф. Тодоров е автор на повече от 90 научни публикации на български, немски, английски, френски и испански. По-важните от тях са монографиите „Очерци по философия на историята“ (1996) и „Работа върху понятията“ (2011) и статиите „Биографичният метод на Дилтай“ (2011), „За авторитета“ (2010), „Намерения и обещания в политиката“ (2010), „Събития, действия, процеси“ (2010), „Как мислим бъдещето?” (2008), „Responsibilities of Contemporary Universities“ (2008), „Usages des traditions a l’époque de la mondealisation“ (2007), „Какво е допустимо да се прави с ембриони? Германският случай“ (2006), „Sobre la enajenacion de las ciencias humanisticas del mundo. Reflexiones sobre Autodefe, de Elias Canetti“ (2006), „Über die Funktion der Philosophie. Der Philosophiebegriff im Spätwerk Wilhelm Diltheys“ (2004).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Работа върху понятията, София: Издателство на Нов български университет, 2011, 267 с. (ISBN 978-954-535-647-6)[1]
  • Христоматия по немска философия – съставителство и предговор (в съавторство с Димитър Денков и Стилиян Йотов). София и Брауншвайг. 2001
  • Очерци по философия на историята. София: Св. Климент Охридски. 1996

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христо Гьошев, „Херменевтическата рефлексия като философски метод“, рец. на сайта Human and Social Studies Foundation (Sofia)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Текстове
Интервюта