Христо Тодоров (философ)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тодоров.
| Христо П. Тодоров | |
| български философ и преводач | |
 Проф. Христо Тодоров по време на снимките на първия епизод на Визуалния университетски архив на НБУ, Радио-телевизионен център на Нов български университет, 29 юни 2023 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Съвременна философия |
| Интереси | История на философията |
| Текстове | „Работа върху понятията“ (2011) |
Христо Петков Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г.[1][2]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 8 август 1958 г. в София. Завършва философия в Софийския университет през 1984 г. с дипломна работа на тема „Проблемът за времето във философията на Мартин Хайдегер“. Доктор по философия с тема на дисертационния труд „Съвременната философска херменевтика в Германия“ (1992).
Специализации в Тюбинген, Германия (1990–1991) и Бохум, Германия (Хумболтов стипендиант) (1998–2000).
Трудов стаж и академична кариера
[редактиране | редактиране на кода]Преподавател по философия в НГДЕК, София (1984–1993). Хоноруван асистент по философия в Техническия университет, София (1984–1986). Асистент по история на философията в СУ „Св. Климент Охридски“ (1986–1995). Доцент по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ с хабилитационен труд „Очерци по философия на историята“ (1995–2003). Заместник-директор на Института за немски социални и хуманитарни науки Германикум в СУ „Св. Климент Охридски“ (1996–2002). Гост-доцент по философия в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1995–2001). Гост-професор в Европейския университет Виадрина във Франкфурт на Одер, Германия (2001–2002). Професор по философия в НБУ (2003). Ръководител на департамент „Философия и социология“ в НБУ (2005–2012). Заместник-ректор по качеството, оценяването и акредитацията в НБУ от март 2012 г.[3]
Научни интереси и творчество
[редактиране | редактиране на кода]
Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.
Проф. Тодоров е автор на повече от 90 научни публикации на български, немски, английски, френски и испански. По-важните от тях са монографиите „Очерци по философия на историята“ (1996) и „Работа върху понятията“ (2011) и статиите „Биографичният метод на Дилтай“ (2011), „За авторитета“ (2010), „Намерения и обещания в политиката“ (2010), „Събития, действия, процеси“ (2010), „Как мислим бъдещето?“ (2008), „Responsibilities of Contemporary Universities“ (2008), „Usages des traditions a l’époque de la mondealisation“ (2007), „Какво е допустимо да се прави с ембриони? Германският случай“ (2006), „Sobre la enajenacion de las ciencias humanisticas del mundo. Reflexiones sobre Autodefe, de Elias Canetti“ (2006), „Über die Funktion der Philosophie. Der Philosophiebegriff im Spätwerk Wilhelm Diltheys“ (2004).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Монографии
[редактиране | редактиране на кода]- Работа върху понятията, София: Издателство на Нов български университет, 2011,[4] 267 с. (ISBN 978-954-535-647-6)
- Христоматия по немска философия – съставителство и предговор (в съавторство с Димитър Денков и Стилиян Йотов). София и Брауншвайг. 2001
- Очерци по философия на историята. София: Св. Климент Охридски. 1996[5]
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Райнхарт Козелек. Студии по история на понятията. София. 2007 (ISBN 978-954-9567-24-3)
- Райнхарт Козелек. Пластове на времето. София. 2002 (ISBN 978-954-9567-11-3)
- Вилхелм Дилтай. Същността на философията. София. 2001 (ISBN 954-9699-07-2)
- Ханс-Георг Гадамер. История и херменевтика. София. 1994
- Карл Ясперс. Въведение във философията. София. 1994
- Мартин Хайдегер. Същности. София (заедно с Димитър Денков). 1993 и 1999 (ISBN 954-8010-91-7)
- Петер Сонди. Теория на модерната драма. София. 1990
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Проф. д-р Христо Тодоров беше удостоен със званието „почетен професор на НБУ“, сайт на НБУ, 21 юни 2023.
- ↑ „Почетни професори на НБУ: Христо Тодоров“, сайт на НБУ.
- ↑ Страница на проф. Христо Тодоров като зам.-ректор на НБУ.
- ↑ Христо Гьошев, „Херменевтическата рефлексия като философски метод“, рец. на сайта Human and Social Studies Foundation (Sofia) (архивирано от оригинала)
- ↑ Лозев А., История и/или Философия (дългото сбогуване) рец. в Литературен вестник, 27 ноември 1996 archive
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Проф. Христо Тодоров, професионална автобиография на сайта на НБУ Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine.
- Страница на Христо Тодоров на сайта на Департамента по философия и социология на НБУ Архив на оригинала от 2018-04-21 в Wayback Machine.
- Биография на проф. Христо Тодоров на сайта на Института за българска философска култура, към 2011 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Текстове
- „За отчуждеността на хуманитарните науки от света“ Архив на оригинала от 2011-08-24 в Wayback Machine., съкратена версия на встъпителната лекция като гост-професор в Европейския университет Виадрина, Франкфурт на Одер, изнесена на 24 октомври 2001 г., в. „Литературен вестник“, бр. 34, 23.10.2002 г.
- „Философията и паметта“, лекция на семинара „Науката – разбирана и правена“ в НБУ, prehodbg.com
- „Що е събитие?“[неработеща препратка], лекция, сайт на НБУ (мъртъв линк)
- Статии в Университетския речник на Нов български университет
- Интервюта
- „Проф. Христо Тодоров: Науката още спори има ли „история на съвременността“ Архив на оригинала от 2012-12-16 в Wayback Machine., интервю на Ванина Стоянова, в. „Сега“, бр. 4442 (162) от 16 юли 2012 г.
- „Ако има ред в държавата, премиерът е незабележим“, интервю на Таня Джоева, в. „Преса“, 30 август 2012 г.
|
